Създаването на "Anovlar" – първото противозачатъчно, пуснато на европейския лекарствен пазар

Дебютът на противозачатъчното "Anovlar" в Европа било резултат от няколко интересни събития, започнали да се развиват от втората половина на миналия век и свързани най-вече с името на белгийския специалист Фердинанд Пийтърс. Пийтърс бил водещ гинеколог в Белгия, който проявявал жив интерес към разработването на различни хормонални препарати и техните медицински употреби. Едновременно с това, експертът бил добре запознат с работата на американския биолог Грегъри Пинкъс, който се смята за един от изобретателите на противозачатъчните. Измисленият от него продукт за предпазване от бременност - "Enovid", първоначално бил въведен като лек срещу менструални нарушения през 1957-ма.

Грегъри обаче бил наясно и с още един факт: че през 50-те години германската фармацевтична компания "Шеринг" разработвала различни хормонални средства за нуждите на медицината. Така, когато Жан Френей – представител на немската организация, се свързал с него и му казал, че фирмата му била комбинирала етинилестрадиол и норетистерон ацетат в експериментална формула, наречена SH-513 (съдържаща 2 мг от първия и 0.01 мг от втория хормон), Пийтърс много се вдъхновил. Той помолил да му изпратят достатъчно дози от SH-513, за да ги тества на свои пациенти. След проведен личен експеримент, белгийският гинеколог написал на Френей, че смята медикамента за "добро средство за потискане на овулацията и за осъществяване на контрацепция".

Така погледнато, можем да кажем, че идеята SH-513 да стане противозачатъчно, била не на кой да е, а на Фердинанд и не идвала от "Schering".  Всъщност, първоначално, главният гинеколог на компанията поискал от Пийтърс да тества формулата в лечението на дисменорея. Но в крайна сметка "пробата" отишла в друга насока.

Белгийският лекар избрал група от няколко пациента (не повече от 50 омъжени жени, във фертилна възраст), на които поискал разрешението да тества гореспоменатото хормонално средство. Резултатите от тестовете показали, че доза от 3 мг до 4 мг норетистерон ацетат и най-малко от 0.05 мг етинилестрадиол били еднакво ефикасни и при приема им се наблюдавали най-малко странични ефекти. Впоследствие, използвайки тези пропорции, специалистите на "Шеринг" разработили своя версия на противозачатъчното - SH-639, и стартирали проучването й в Германия, Австралия, Япония и САЩ. Резултатите били обещаващи и демонстрирали, че SH-639 се "справя" отлично в ролята на противозачатъчно.

Немската компания обаче забавила въвеждането на "Anovlar" в Германия от опасения, че потребителите ще го асоциират с нацистката евгеника. В интерес на историческата достоверност, вместо на Стария континент, продуктът направил своя дебют в Австралия през февруари 1961-ва. Чак през юни, същата година, той се появил и на германския лекарствен пазар, а по-късно и в много други европейски страни. Употребата му била преустановена през 1986-та, но този момент той бил един от успешните продукти на "Schering".

Що се отнася до Фердинанд Пийтърс, поради религиозни причини, откритието му не видяло бял свят в родната му Белгия. Така или иначе, заради успеха си той се прочул в цял свят.

Статията е част от историята на:

• История на "Шеринг" ("Schering")