Откриване на прeносителя и причинителя на жълтата треска.

от 12 март 2016г.

От 10.1881г.

Жълтата треска заслужено се смята за една от най-страшните тропически болести - в миналото тя е успяла да предизвика няколко големи епидемии на територията на Африка и Америка, отнели живота на хиляди хора.

Затова, когато на 14 август 1881-ва година кубинският лекар Карлос Финлей обявил, че е идентифицирал "виновника" за разпространението на коварното заболяване, населението на тези географски ширини посрещнало новината с надежда. На конференция на Международната санитарна организация кубинецът заявил, че заразата се разпространява от малки тропически комари, най-често - от вида Аедес египти. Макар че Финлей се ползвал с уважение в академичните среди, теорията му била приета с немалка доза недоверие. Така или иначе, лекарят не спрял своите проучвания и препоръчал на властите в засегнатите региони да направят всичко възможно, за да ограничат популацията на въпросния вид комари. Благодарение на мерките срещу жълта треска, предложени от доктора, в Хавана от този период било предотвратено избухването на голяма епидемия. Не е случайно, че на името на специалиста бил наречен Институтът по тропическа медицина в кубинската столица, където е издигнат и паметник в негова чест.

Така, вирусоносителят бил открит, оставало само да се разбере кой и какъв бил инфекциозният агент, "нагло" пренасян от комарчето. През 1900г. с тази задача се заела група американски военни учени, които били изпратени в Куба на специална мисия, ръководена от Уолтър Рийд, за да разследват проявленията на заболяването.

Рийд, заедно с колегата си Джес Лейзър и хирурга Хенри Роуз Картър си водели стриктен медицински дневник и установили, че инкубационният период за заразяване бил между 10 до 17 дни. След като направили тази констатация, учените се заели да докажат по-важното: дали теорията на Финлей наистина била вярна. От яйца на "набедените" за вирусоносни комари Джес Лейзър развъдил за нуждите на експеримента достатъчен брой насекоми, на които "разрешил" да ухапят болни от жълта треска пациенти в болница в Хавана. След това комарите получили възможността да се "нахранят" повторно с кръв от здрави хора (доброволци) в период от две седмици. За огромно съжаление на специалистите, инфекция не била регистрирана. Учените трябвало да изчакат още два дни и да повторят опита. Този път и двамата мъже, ухапани от комар, се разболели. Готово! Макар и две десетилетия по-късно, теорията на кубинеца била потвърдена – комарът от вида Аедес египти бил основният "виновник" за жълтата треска. Нещо повече, американците разбрали, че инфекциозният агент, разпространяван от насекомото, бил твърде малък, за да бъде изолиран, по начина по който до този момент били изолирани бактериите. Не, това не било бактерия, а вирус – първият човешки вирус, открит някога.

Голямото откритие изисквало големи жертви – Лейзър, който също се подложил на ухапване с комар като доброволец в експеримента, се разболял тежко и починал през септември 1900г., на 34-годишна възраст. Проучванията на военните лекари обаче продължили под ръководството на Уолтър Рийд, а следващата мисия била наречена "Camp Lazear" в чест на Лейзър. Новата група от учени успели да установят още нещо важно: че комарите могат да разпространят заразата само в определен период от време след като са ухапали болен човек (който период варира от 12 до 20 дни) и, че ухапаната жертва в повечето случаи ще прояви първите симптоми на разболяване след шест дни.

В заключение можем да кажем, че с откритията на Финлей, Рийд и екипа му науката отбелязала голяма победа срещу жълтата треска. Но пълният погром за коварната болест щял да се случи след разработване на ваксина срещу нея.

Статията е част от историята на: