Абсентизъм и алкохолизъм

От 1820г.

След 1820 година започва да се наблюдава тенденция към осъзнаване на вредното въздействие на абсента. Основните аргументи против консумацията на абсент са базирани на теориите на Ламарк за наследствените на заболявания. Те са публикувани през 1829 година. Той наблюдава негативната тенденция на предаване на страстта към Зелената фея (както е наричан често абсента) от поколение на поколение. Идеята за това се използва и от Магнан, който се стреми да обясни с нея зачестилите в този период психични заболявания. Интересно е да се отбележи, че наследственост се наблюдава и при алкохолизма.

Публикува теорията, че по-голяма част от децата на алкохолици проявяват епилепсия, дегенеративни заболявания, малформации, често имат невротично поведение и склонност самите те да стигнат до алкохолизъм, отколкото децата, чиито родители не консумират абсент или алкохол.

Терминът, описващ състоянието абсентизъм е въведен през 19 век, заедно с първите резултати от изследвания, касаещи "научната визия" на алкохолизма. Интригуващо е, че вероятно този факт съдържа и ключа за решаване на дебата относно това дали абсинтизма по същество е клиничен модел на и как той може да се оразличи от хроничния алкохолизъм. Често се споменава, че поради ниската разтворимост на етеричните масла, абсентът обикновено има висока концентрация на етанол, което значи, че не може да се погълне туйон, без да се приеме и изключително голямо количество етанол.

Неотдавна, в редакционна статия Странг и неговия екип запознава читателите си с наболялата тема: "абсент: а каква е вашата отрова". За хората най-съществен е въпроса какво се случва със симптомите на aбсентизма, при положение, че абсента е забранен през 1915 година. Мистериозният синдром изчезва ли внезапно или симптомите му продължават да съществуват сред хронично злоупотребяващите с алкохол? За съжаление този въпрос вероятно няма да получи отговор.

Статията е част от историята на:

• История на абсента в медицинската наука