Американските индианци като част от историята на човешката еволюция

От -14000г. до 1492г.

Северна Америка, Централна Америка, Южна Америка и Карибските острови са земите, основно населени с индианци преди идването на европейските колонизатори. Названието "индианци" е историческа грешка, но се е утвърдило и е останало и до днес.

Преди около 20 000 години ледниците, които се оформят в северното полукълбо, съхраняват толкова огромно количество вода, че нивото на океана тогава е близо сто метра по-ниско, отколкото днес. Така на мястото на днешния Берингов проток се образува естествен провлак, наречен "Берингов мост", който представлява сухоземна връзка между Северна Азия и Америка. Азиатските предци на американските индианци първи мигрират от Сибир към Аляска преди 14 000-15 000 години именно по този "мост", който съществува допреди около 10 500 години. Впоследствие връзката чрез Беринговия мост е отрязана от покачилото се морско равнище, когато температурите достигат съвременните си нива и ледниците започват да се топят. Изолацията на расата на американските индианци продължава до момента, в който европейците достигат Америка през 1492 г. През тази година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб акостира на Бахамите.

Произход на названието "индианци"

Първоначално се използва названието "индийски", за да се наименува новооткритият народ, защото Колумб всъщност се опитва да достигне Далечния изток, но открива континента Америка. За съжаление, на този етап европейската идея относно това как изглеждат азиатските и индийските народи е доста неясна. Колумб преценя, че е достигнал до Индия, описана от Марко Поло, който в разказите си нарича местното население индийци. Моментът, в който европейците осъзнават, че коренното население на Америка е различно от това в Далечния изток, нарицателното "индийци" вече е масово възприето за американските индианци. За да се избегне объркване с народите на индийския субконтинент, се въвежда терминът "американски индианци", като впоследствие остава само "индианци".

Интересни факти за американските индианци

Американските индианци имат червеникавокафява кожа. Косата им е тъмно кафява или черна и права, с кръгло сечение на косъма. Окосмяването по лицето и тялото обикновено са оскъдни. Плешивостта при мъжете е рядкост. Очите при индианците са кафяви или черни, а носът е дълъг и тесен. Формата на главата обикновено е доликокефална, а тази на резците – най-често лопатовидна. Повечето индианци (91 %) са с кръвна група 0.

До 16 век индианските племена в Южна и Северна Америка се намират в различни стадии на развитие. Някои са на ниво първобитнообщинен строй, други – в преходен период от родово към класово общество, а трети, като инките, маите и ацтеките, достигат до развито класово общество.

Преди европейската инвазия на териториите на днешните Съединени американски щати и Канада, на север от Рио Гранде, живеят около 10 милиона индианци. Съществуват над 600 различни племена, като най-много от тях са обединени в т. нар Ирокезки съюз. Южно от Рио Гранде живеят над 16 милиона индианци. Обитават териториите на Централна Америка и Мексико. От тях 10 милиона са маи и 6 милиона – ацтеки. В империята на инките населението наброява около 20 милиона. По поречието на река Амазонка живеят още 11 милиона индианци.

В края на 15 век съществуват общо над две хиляди индиански племена. След идването на европейците броят им силно намалява. Местното население е подложено на геноцид от завоевателите. Голяма част от индианците загиват и от болести (една от тях е едрата шарка), пренесени от Стария континент, срещу които те нямат изграден имунитет.