Българско знахарско лечение, описано от професор Т. Петров през 1902 година

От 1902г.

Историята на българската медицина свидетелства, че ситуацията в страна ни след освобождението ни от османско иго е доста критична, тъй като състоянието медицинската мрежа се е превърнало в предпоставка за процъфтяването на знахарството и народната медицина. Логично е и съществуването на множество знахари и хора, които се възползват от доверието и невежеството на българите. Сред сънародниците ни съжителствали суеверия за произхода на лечението на заболяванията и неоправдано високо доверие в лечебните методи и възможностите на народните лечители. Още по-неприятен е фактът, че в България не е имало много лекари, завършили медицинското си образование, които да опровергават самозваните лечители. Пример за знахарско лечение, практикувано посредством българската народна медицина е направено от Т. Петров. Той е направил "Изложение за санитарното и икономическо състояние на Орханийска околия (1902 и 1903 година)". То е публикувано в "Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина", издаден през 1905 година от "Министерството на Народното Просвещение".

Конкретното описание на Т. Петров е следното: „Друг сорт шарлатанин има в с. Скравена, удостоен от населението с титлата „доктор”. Той използва простонародното вярване, че болестта се причинява от „зли води” и ги вади. Тази операция върши по следния начин: Явява се някой при него с за лек от зла вода и той взема една цев, поставя единия й край върху кожата на болния, па започва да се лигави в нея. Когато изкара достатъчно слюнчени  лиги, затуля долния край с пръста си и държи докато отстрани цевта. Тогава я оттуля и лигите изтичат от нея, а той тържествено заявява на пациента си, че му е изтеглил злата вода. Тази операция той обикновено прави на корема и казва, че развил пъпа и оттам вадил водата”.

Творбата на професор Т. Петров отразява по категоричен начин неговата позиция и оценка към псевдолечителите, които могат да навредят много повече, отколкото да помогнат.

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина