Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от 1956 до 1980

от 10 ное 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1956г. до 1980г.

Голямо е значението на марихуаната (канабиса) още в миналото. Това е било най-широко използваното наркотично средство в медицината по това време.

Въпреки многото приложения и ползи от марихуаната, постепенно почти навсякъде тя бива забранена със закон.

1956 г.сл.Хр.

След проведен конгрес през 1956 година марихуаната е включена в закона за контрол на наркотиците. Престъпването на закона се наказвало с лишаване от свобода от 2 до 10 години и глоба от 20 000 долара.

1964 г.сл.Хр.

През 1964 година професор по химия в еврейския университет в Йерусалим, Рафаел Мехоулам, успял да идентифицира главният компонент в марихуаната - THC (делта-9-тетрахидроканабинол).

1968 г.сл.Хр.

1. Университет в Мисисипи е станал официален производител на марихуана за федералното правителство с цел изследователски дейности и правителствени нужди.

2. В написан доклад, на 1 ноември 1968 година консултативният комитет на правителството на Обединеното кралство на наркотичната зависимост, е констатирал, че консумацията на канабис в умерени количества не води до негативни и вредни ефекти. Според този доклад канабисът е посочен за по-малко опасен отколкото са опиатите, амфетамините и барбитуратите, дори и от алкохола.

1971 г.сл.Хр.

През 1971 година Великобритания въвежда своя система за класификация на наркотичните вещества. В тази система канабисът е поместен в клас В от общо 3 класа.

1976 г.сл.Хр.

Човек на име Робърт Рендъл е първият американец получил официално правото да използва марихуана за лечение, а именно - за глаукома.

1980 г.сл.Хр.

През 1980 година NCI (Национален институт за борба с рака) е започнал разпространението на ново лекарство, наречено Маринол (орална форма). Лекарството съдържало същата активна съставка, която се съдържа и в марихуаната - THC. Маринол се използвал за лечение на раково болни в Сан Франциско.