Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от -2900 до 2007

От -2900г. до 2007г.

Голямо е значението на марихуаната (канабиса) още в миналото. Това е било най-широко използваното наркотично средство в медицината по това време.

2900 г.пр.Хр.

Около 2900 г.пр.н.е. китайският император Фу Хси отличава марихуаната като популярно средство в медицината. Смятало се, че канабисът е лекарство, притежаващо както Ин, така и Ян.

2700 г.пр.Хр.

Около 2700 г.пр.н.е. китайският император Шен Нунг (известен още като "Чен Нунг"), смятан за бащата на китайската медицина, открил лечебните свойства на мирихуаната, а също и на други две билки, използващи се в китайската медицина - жен шен и ефедра.

1500 г.пр.Хр.

Годината е свързана с първите ранни писмени сведения в китайската фармакопея, свързани с медицинската марихуана.

1213 г.пр.Хр.

Египтяните използвали канабиса за лечение на глаукома, при възпаления, успокояване на маточната мускулатура, както и като подпомагащо средство при извършване на клизма. Канабисов прах е намерен в мумията на Рамзес II, починал през 1213 г.пр.н.е.

1000 г.пр.Хр.

"Bhang" - индийски коноп (хашиш), приготвен като питие с мляко, се е използвал в Индия като упойващо средство. Постепенно, канабисът започнал да се използва в Индия като средство за лечение на голям брой заболявания при хората.

700 г.пр.Хр.

В един от томовете на Канонът на знанието "Зенд-Авеста" (древен персийски религиозен текст), който е написан според някои източници около 8 век пр.Хр., а според други - около 6 век пр.Хр. се предполага, че Зороастър (наричан още Заратустра), пророк, философ и основател на зороастризма^*, е посочил канабиса като едно от най-важните сред 10 000-те лечебни растения.

600 г.пр.Хр.

Според един индийски трактат, канабисът бил подходящо лекарство за лечение на проказа. Хората вярвали, че наркотика може да "раздвижи" ума, да удължи живота, да помага при треска, да действа при безсъние, както и да лекува дизентерия.

200 г.пр.Хр.

Медицинската мариуана се е използвала и в Древна Гърция. Прилагала се е при болки в ушите, оток и възпаление.

1 г.сл.Хр.

В древен китайски текст, марихуаната е била посочена за лечение на над 100 заболявания, включително подагра, ревматизъм, малария и при липса на концентрация.

китайска идеограма за марихуана - "МА"

30 г.сл.Хр.

В Библията на Новия Завет, се споменавало, че за помазването на Исус било използвано масло, съдържащо замайващо вещество, а именно - канабис.

70 г.сл.Хр.

В старите римски текстове, канабисът е включен като средство за лечение на болки в ушите и за потискане на прекомерното сексуално желание. В своята медицинска книга "De Materia Medica", гръцкия лекар Диоскорид е включил марихуаната като растение, от което може да се направи сок за лечение.

79 г.сл.Хр.

Древният римски благородник, учен и историк, Плиний, описал в своята книга "Naturalis Historia", лечебните свойства на корените на канабисовото растение.

200 г.сл.Хр.

Китайския хирург Хуа Т'о използвал канабисовата смола и виното като средства за упойка. Именно с тези два "анестетика" той извършвал успешно присаждане на органи, чревни резекции, лапаро- и торакотомии.

800-900 г.сл.Хр.

В арабския свят канабисът се използвал като лекарство, носещо надписа "Lethal Poison" (смъртоносна отрова). Бил прилаган за лечението на широк спектър от заболявания - от мигрена до сифилис, като аналгетик и анестетик. Въпреки приложението му като лекарствено средство, някои съвременни арабски лекари са посочили опасността от канабиса и възможните последици от неговата употреба.

1500 г.сл.Хр.

След разпространението на Исляма в Индия около 1500 година, мюсюлманските лекари спокойно предписвали марихуаната за потискане на сексуалността.

1538 г.сл.Хр.

През Средновековието конопът е бил широко използван и е бил основно средство в аптечката на почти всеки билкар от това време.

1578 г.сл.Хр.

Стар китайски медицински текст описал използването на марихуаната при повръщане, кръвоизливи и паразитни инфекции.

***

^*зооастризъм - популярна за времето си религия, която е основана на учението на пророка Зороастър.

1611-1762 г.сл.Хр.

През 1611 година заселниците на град Джеймстаун донесли марихуаната, по-известна тогава като "коноп", в Северна Америка. През 1762 година Вирджиния налагала санкции за тези, които не произвеждали наркотика и награди и отличия за произвеждащите го такива.

1621 г.сл.Хр.

Английският свещеник и оксфордски учен, Робърт Бъртън, предложил канабиса за лечение на депресия в своята книга ("Anatomy ot Melancholy"), добила голяма популярност за времето си.

1652 г.сл.Хр.

Великият британски билкар, Николас Кулпепър, е описал значението и ползите на конопа за медицината. Според него конопеният екстракт облекчавал различни смущения, свързани с главата, помагал при подагра, както и при болки в сухожилията и бедрата.

1745-1775 г.сл.Хр.

Периода е свързан с отглеждането на коноп от Джордж Вашингтон.

1774-1824 г.сл.Хр.

Има данни, че третият президент на САЩ, Томас Джеферсън, е притежавал наркотика, но няма доказателства, че е употребявал марихуаната за пушене.

1799 г.сл.Хр.

Наполеоновата войска успяла да пренесе марихуана от Египет във Франция. Така 1799 година се свързва не само с откриване на Розетския камък, но и с успешното пренасяне на канабис във Франция.

Канабиса е внесен с медицинска цел - изследвано е болкоуспокояващото и седативното му действие, като впоследствие става широко признат в западната медицина.

1840 г.сл.Хр.

Има твърдения, че кралица Виктория е използвала канабис за облекчаване на своите менструални болки. Приемала го е под формата на тинктура. По това време наркотика се е използвал още и за облекчаване на мускулни спазми, при ревматизъм, за намаляване на конвулсиите при тетанус, бяс и епилепсия. Марихуаната се прилагала и по време на раждане за стимулиране на маточните контракции, както и като успокоително и приспивателно (при хора с проблеми със съня).

1840-те г.сл.Хр.

През 19 век употребата на марихуаната за лечебни цели добило все по-голяма популярност в Запада. В проучванията си френският лекар, Жак Жозеф Моро, посочил марихуаната като средство за лечение на главоболие, безсъние и липса на апетит.

1850 г.сл.Хр.

Марихуаната е заела своето място във фармакопеята на САЩ като средство за лечение на значителен брой заболявания - невралгия, тетанус, тиф, холера, бяс, дизентерия, алкохолизъм, антракс, проказа, инконтиненция, подагра, конвулсивни разстройства, тонзилит, менструални кръвоизливи, кръвотечение от матката и други.

1893-1894 г.сл.Хр.

В индийски доклад е споменато използването на канабиса като аналгетик, при кръвотечения, сенна хрема, холера, дизентерия, гонорея, диабет, импотентност, хронични язви, а също и като помощно средство при разсеяност.

1900 г.сл.Хр.

В Южна Азия са използвали канабиса за лечение на астма, бронхит, а също и при намален апетит.

1906 г.сл.Хр.

След като на 30 юни 1906 година предидентът Рузвелт е подписал Закон за храните и наркотиците, известен като "Wiley Act", станало задължитело надписването на продуктите, съдържащи марихуана преди тяхното пускане на пазара.

1915-1927 г.сл.Хр.

През 1915 година Юта успяла да постигне забрана на марихуаната. За кратко време редица други държави последвали примера й - Уайоминг (1915), Тексас (1919), Айова (1923), Невада (1923), Орегон (1923), Вашингтон (1923), Арканзас (1923), Небраска (1927). През 1927 година забраняват употребата на канабис и в Ню Йорк.

1925 г.сл.Хр.

На втората конференция и Международната конвенция за опиума, на 19 февруари 1925 година, Египет предложил добавянето на хашиша (канабисовата смола) към списъка на наркотичните вещества, описан на тези конгреси. Тази конвенция разрешила използването на "индийския коноп" само за научни цели.

1928 г.сл.Хр.

През 1928 година Великобритания забранила със закон употребата на марихуана независимо от целите, с които се прилага. Малко по-рано, през 1920 година е била законово забранена и употребата на кокаин.

1930 г.сл.Хр.

Виждайки все по-масовото търсене на марихуаната като средство за лечение на редица заболявания, американски фармацевтични компании започнали производството на лекарства, съдържащи екстракти от наркотика. Тези лекарства били предписвани като аналгетици, спазмолитици и седативни средства. На пазара имало пуснати дори "лечебни" цигари марихуана като лекарство за астма.

1936 г.сл.Хр.

До края на 1936 година общо 48 държави приели закони, с които се целял контрол върху употребата на марихуана. Постепенно със създаване и навлизане на все нови и нови медикаменти (аспирин, морфин и други), марихуаната постепенно е била заменена.

1938 г.сл.Хр.

Канада забранява отглеждането на канабис. На лекарите обаче все още е било разрешено да предписват канабис под формата на тинктура.

1942 г.сл.Хр.

Марихуаната е премахната от фармакопеята на САЩ.

1956 г.сл.Хр.

След проведен конгрес през 1956 година марихуаната е включена в закона за контрол на наркотиците. Престъпването на закона се наказвало с лишаване от свобода от 2 до 10 години и глоба от 20 000 долара.

1964 г.сл.Хр.

През 1964 година професор по химия в еврейския университет в Йерусалим, Рафаел Мехоулам, успял да идентифицира главният компонент в марихуаната - THC (делта-9-тетрахидроканабинол).

1968 г.сл.Хр.

1. Университет в Мисисипи е станал официален производител на марихуана за федералното правителство с цел изследователски дейности и правителствени нужди.

2. В написан доклад, на 1 ноември 1968 година консултативният комитет на правителството на Обединеното кралство на наркотичната зависимост, е констатирал, че консумацията на канабис в умерени количества не води до негативни и вредни ефекти. Според този доклад канабисът е посочен за по-малко опасен отколкото са опиатите, амфетамините и барбитуратите, дори и от алкохола.

1971 г.сл.Хр.

През 1971 година Великобритания въвежда своя система за класификация на наркотичните вещества. В тази система канабисът е поместен в клас В от общо 3 класа.

1976 г.сл.Хр.

Човек на име Робърт Рендъл е първият американец получил официално правото да използва марихуана за лечение, а именно - за глаукома.

1980 г.сл.Хр.

През 1980 година NCI (Национален институт за борба с рака) е започнал разпространението на ново лекарство, наречено Маринол (орална форма). Лекарството съдържало същата активна съставка, която се съдържа и в марихуаната - THC. Маринол се използвал за лечение на раково болни в Сан Франциско.

1990 г.пр.Хр.

През 1990 година изследователят Майлс Херкенам, успява да разкрие заедно със своя екип в Националния институт за психично здраве, канабиноидните рецептори в марихуаната.

1991 г.пр.Хр.

През 1991 година апелативният съд във Флорида е постановил, че за да се използва марихуаната с медицицнска цел (медицинска марихуана), пациента трябва да има точно установено заболяване, което не подлежи на съществуващите лечения.

След направена анкета през пролетта на същата година, сред американски онколози от Американското дружество по клинична онкология (ASCO), станало ясно, че голям процент от тях били привърженици на лечението с марихуана, когато това се налагало.

1992 г.пр.Хр.

През 1992 година учени открили първият ендоканабиноид. 28 години след откриването на основната съставка в марихуаната - THC (делта-9-тетрахидроканабинол) от д-р Мехоулам, други двама учени (д-р Дивейн и д-р Лумир) успели да идентифицират първият ендогенен канабиноид на мозъка, който нарекли "анандамид" (означаващо в превод "вечно блаженство", "върховна радост").

Анандамид - невротрансмитерна молекула
Атомите са цветно кодирани като въглерод (светло синьо), водород (жълто), азот (тъмно синьо) и кислород (червено)

При енергично движение (бягане например) се стимулира освобождаването на този анандамид и се създава усещане за еуфория. Смята се, че ендоканабиноидната система в мозъка влияе не само върху емоциите, но подпомага и паметта и координацията на движението.

1996 г.пр.Хр.

На 5 ноември 1996 година Калифорния става първият щат, който легализира медицинската марихуана. Употребата става след препоръка и предписване от лекар. След препоръка пациента може да отглежда и притежава марихуана за лечение на СПИН, рак, мускулни спазми, мигрена, както и някои други нарушения на организма.

снимка

1999 г.пр.Хр.

Лятото на 1999 година Канада отделя немалко средства за медицински изследвания, свързани с марихуаната. През ноември същата година, град Мейн става пети по легализиране медицинската марихуана.

2000 г.сл.Хр.

На 14 юни 2000 година Хавай станал 6-ят щат, легализирал медицинската марихуана. Приел закон, с който се премахвали наказателните санкции за употребяващите марихуана.

Няколко месеца по-късно към легализиране на марихуаната с лечебна цел пристъпили Колорадо и Невада. Законът е влязъл в сила на 1 юни 2001 година. С приетия закон отпаднали всички наказателни санкции за хората, притежаващи писмен документ от лекуващия лекар за своето заболяване.

2003 г.сл.Хр.

На 26 август 2003 година, 62 годишният болен от ХИВ пациент Яри Дворжак, станал първият канадец, който получил право от правителството да отглежда марихуана с лечебна цел.

На 1-ви септември същата година повече от 2000 аптеки в Холандия започват зареждането с медицинска марихуана.

Месец по-късно Министерството на здравеопазването и човешките ресурси на САЩ е получило патент (US 6630507 B1) (1.5 MB), чрез който се разрешила употребата на "канабиноиди като антиоксиданти и невропротектори" с лечебна цел.

В резюмето е посочено, че канабиноидите са открити за да имат антиоксидантни свойства. Установено е, че имат специални свойства като невропротектори и се прилагат успешно при лечение на неврогенератни заболявания като болестта на Алцхаймер.

2004 г.сл.Хр.

Януари 2004 година в Калифорния се въвеждат ограничения относно количеството медицинска марихуана, което може да притежава даден пациент, а именно - не повече от 8 унции сушена марихуана и не повече от 6 зрели или 12 неизсушени растения марихуана на един пациент.

На 2 ноември същата година щат Монтана легализира използването на марихуаната с медицинска цел. Всеки пациент имащ писмено свидетелство от лекар, който разрешава използването на марихуана за даденото му състояние имал право да отглежда и употребява марихуана.

2006 г.сл.Хр.

На 3 януари 2006 година Роуд Айлънд става 11-та членка, която легализира медицинската марихуана.

2007 г.сл.Хр.

На 13 март 2007 година Ню Мексико става 12-та в легализиране на медицинската марихуана.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината