Времева линия, описваща значението на медицинската марихуана, от -2900 до 1578

От -2900г. до 1578г.

Голямо е значението на марихуаната (канабиса) още в миналото. Това е било най-широко използваното наркотично средство в медицината по това време.

2900 г.пр.Хр.

Около 2900 г.пр.н.е. китайският император Фу Хси отличава марихуаната като популярно средство в медицината. Смятало се, че канабисът е лекарство, притежаващо както Ин, така и Ян.

2700 г.пр.Хр.

Около 2700 г.пр.н.е. китайският император Шен Нунг (известен още като "Чен Нунг"), смятан за бащата на китайската медицина, открил лечебните свойства на мирихуаната, а също и на други две билки, използващи се в китайската медицина - жен шен и ефедра.

1500 г.пр.Хр.

Годината е свързана с първите ранни писмени сведения в китайската фармакопея, свързани с медицинската марихуана.

1213 г.пр.Хр.

Египтяните използвали канабиса за лечение на глаукома, при възпаления, успокояване на маточната мускулатура, както и като подпомагащо средство при извършване на клизма. Канабисов прах е намерен в мумията на Рамзес II, починал през 1213 г.пр.н.е.

1000 г.пр.Хр.

"Bhang" - индийски коноп (хашиш), приготвен като питие с мляко, се е използвал в Индия като упойващо средство. Постепенно, канабисът започнал да се използва в Индия като средство за лечение на голям брой заболявания при хората.

700 г.пр.Хр.

В един от томовете на Канонът на знанието "Зенд-Авеста" (древен персийски религиозен текст), който е написан според някои източници около 8 век пр.Хр., а според други - около 6 век пр.Хр. се предполага, че Зороастър (наричан още Заратустра), пророк, философ и основател на зороастризма^*, е посочил канабиса като едно от най-важните сред 10 000-те лечебни растения.

600 г.пр.Хр.

Според един индийски трактат, канабисът бил подходящо лекарство за лечение на проказа. Хората вярвали, че наркотика може да "раздвижи" ума, да удължи живота, да помага при треска, да действа при безсъние, както и да лекува дизентерия.

200 г.пр.Хр.

Медицинската мариуана се е използвала и в Древна Гърция. Прилагала се е при болки в ушите, оток и възпаление.

1 г.сл.Хр.

В древен китайски текст, марихуаната е била посочена за лечение на над 100 заболявания, включително подагра, ревматизъм, малария и при липса на концентрация.

китайска идеограма за марихуана - "МА"

30 г.сл.Хр.

В Библията на Новия Завет, се споменавало, че за помазването на Исус било използвано масло, съдържащо замайващо вещество, а именно - канабис.

70 г.сл.Хр.

В старите римски текстове, канабисът е включен като средство за лечение на болки в ушите и за потискане на прекомерното сексуално желание. В своята медицинска книга "De Materia Medica", гръцкия лекар Диоскорид е включил марихуаната като растение, от което може да се направи сок за лечение.

79 г.сл.Хр.

Древният римски благородник, учен и историк, Плиний, описал в своята книга "Naturalis Historia", лечебните свойства на корените на канабисовото растение.

200 г.сл.Хр.

Китайския хирург Хуа Т'о използвал канабисовата смола и виното като средства за упойка. Именно с тези два "анестетика" той извършвал успешно присаждане на органи, чревни резекции, лапаро- и торакотомии.

800-900 г.сл.Хр.

В арабския свят канабисът се използвал като лекарство, носещо надписа "Lethal Poison" (смъртоносна отрова). Бил прилаган за лечението на широк спектър от заболявания - от мигрена до сифилис, като аналгетик и анестетик. Въпреки приложението му като лекарствено средство, някои съвременни арабски лекари са посочили опасността от канабиса и възможните последици от неговата употреба.

1500 г.сл.Хр.

След разпространението на Исляма в Индия около 1500 година, мюсюлманските лекари спокойно предписвали марихуаната за потискане на сексуалността.

1538 г.сл.Хр.

През Средновековието конопът е бил широко използван и е бил основно средство в аптечката на почти всеки билкар от това време.