Инсулиновата шокова терапия на д-р Манфред Сакел за лечение на шизофрения

От 1927г.

Сигурно знаете, че не много далече във времето инсулинът често бил използван в медицината с терапевтични цели. В малки дози например, той бил употребяван за повишаване на апетита в случаите на анорексия. Що се отнася до шизофренията, австрийско-американският лекар Манфред Сакел е първият, който през 30-те години на 20 век започва да третира именно с инсулин индивиди, диагностицирани с въпросното психично разстройство.

Инсулин срещу шизофрения 

В интерес на историческата хронология, Сакел си служи със световноизвестния хормон още през 1927-а в опит да излекува зависим от морфин. Невропсихологът и психиатър завършва медицина във Виенския университет през 1925 г. и започва работа като интернист в берлинския санаториум Lichterfelde. Оттам тръгва началото на т.нар. инсулинова шокова терапия срещу психоза (IST). Предполага се, че след случайна свръхдоза инсулин, поставена на морфинозависим пациент, Сакел и колегите му забелязват, че след предизвиканите продължителни конвулсии и лека кома болният идва в съзнание с бистър ум и намалени симптоми на абстиненция. След този случай на австриеца му хрумва идеята да започне да прилага този вид терапия върху пациенти с шизофрения.

Според Сакел инсулинът противодейства на невронните ефекти на излъчваните от надбъбречната кора хормони и така принуждава нервната клетка да съхрани функционална енергия, за да бъде достъпна за подсилване на клетката. Лекарят изпробва теорията си върху животни, за да е сигурен, че хипогликемията може да бъде безопасно "използвана" при провокирането на по-дълбоки коми. Измислената от Сакел терапия за първи път е описана в статия със заглавие "Ново лечение на морфиновата зависимост" през 1930 г. в изданието Deutsche Medizinische Wochenschrift.

Първите тестове били проведени през 1933 г. в невропсихиатричната университетска клиника във Виена, където Сакел се връща като научен сътрудник. И макар че голяма част от колегите на Манфред и ръководителят му смятали процедурата за изключително рискова и странна, резултатът бил повече от добър. Пациентите са подлагани на до 5-6 коми за седмица, докато общо станат 50-60 или се наблюдава нормален психиатричен отговор. Докладите на лекаря сочат, че 70 на сто от болните имат пълна ремисия, 18 на сто - социална ремисия и общо 68 на сто са изписани. За разлика отпреди 2 години, когато напусналите клиниката като здрави са 20%. Резултатите от инсулиновата шокова терапия на Сакел за докладвани във Виенското медицинско общество през 1933 г. и на нея са посветени 13 публикации между 1934 и 1935 г. В тях той твърди, че процентът на подобрение сред пациентите му шизофреници е повече от 88%.

>>> Аномалии в плацентата крият риск от развитието на шизофрения

Естествено, новината за успеха на австриеца бързо се разпространява и много скоро терапията започва да се прилага в редица други страни, дори и отвъд океана, в САЩ.

Как протича процедурата

Процедурата никак не е рутинна и изисква огромен екип от специалисти и медицински сестри, както и специално помещение за извършването й. Въпреки натрупаните в практиката знания, участниците няма как да се подготвят предварително за интервенцията от медицинските книги, а важния опит за нея те придобиват на място, така да се каже – обучават се в движение.

Разбира се, всички инструменти и пособия са стерилни и след употреба внимателно са дезинфектирани, винаги готови за употреба. След изпадането на пациента в кома след хипогликемичния шок състоянието му напрегнато се следи. Връщането му в съзнание е придружено от интравенозно или назално вливане на глюкоза, с цел бързо установяване на нормалните нива на кръвна захар. В будно съзнание му се предоставят големи количества чай със захар, а хранителният му режим е изграден според нуждите на възстановяването му.

По време и след терапията жизнените показатели на пациента са непрекъснато наблюдавани и при регистрирани опасни промени в състоянието му екипът е готов да прекрати терапията. Тя, от своя страна, оказва най-благоприятно въздействие най-вече върху онези, при които шизофренията е във възможно най-ранен стадий, затова и изборът на пациенти е от изключителна важност за доброто развитие на ситуацията.

Въпреки своите безспорни рискове, в световен мащаб при инсулиновото лечение на шизофрения процентът на смъртност е сравнително нисък, макар че има случаи с фатален край. Друг е въпросът доколко положително върху цялостния здравословен профил се отразява терапията. Подобно на белодробния пневмоторакс в лечението на туберкулоза, процедурата на Сакел е смятана от много специалисти за твърде крайна и с непредсказуем ефект върху човешкия организъм.

Австриецът емигрира в САЩ през 1937 г. и започва да прилага IST в държавната болница Harlem Valley. Постепенно инсулиновата шокова терапия започва да отмира заради въвеждането на електроконвулсивната терапия (ЕКТ). Данни от 1956 г. сочат, че в Severalls Hospital в Есекс 39 болни са подложени на IST, а 432-ма на ЕКТ.

Сакел отстоява ползването на своя метод и продължава да го прилага в Ню Йорк. Умира от инфаркт на 57-годишна възраст.

Статията е част от историята на:

• История на шизофренията