Доказване на анестетичното действие на прополиса през 1950 година

От 1950г.

През 1950 година е доказан любопитен факт, касаещ историята, разказваща за лечебната употреба на прополиса, а именно - чрез експерименти върху животни, стаава ясно, че екстрактът от прополис може да действа като повърхностна упойка със слаба степен на проникваща способност. Тази способност прави пчелния клей изключително подходящ в стоматологичната практика.

За изясняването на тази способност на прополиса помагат и български учени. Сред тах е В. Тодоров и неговите сътрудници - С. Дреновски и В. Василев. През 1968 година те доказват, че прополисът има инфилтриращо действие, равно на това на прокаина. Техният труд, посветен на темата се казва „Фармакодинамика на прополиса”.

По-късно (през 1973 година) българският изследовател Ц. Цаков доказва, че 5% разтвор на прополис и прокаин има по-добро и по-бързо действие от това на водно-алкохолния екстракт от прополис . Трудът на Ц. Цаков се казва „Изследвания на анестетичните свойства на прополиса” и е публикуван в учебник по фармация от 1968 година.

Изследователите Пайнц и Метцнер също са провеждат експерименти с етанолен екстракт от прополис и някои съставки, изолирани от пчелния клей. Те тестват екстракта върху роговица от заек и мишка. Анестетичен ефект върху животните оказва както етанолният екстракт от пчелен клей, така и съединенията 5,7-дихидроксифлаванон (пиноцембрин), 5 хидрокси-7- метоксифлаванон (пиностробин) и смес от естери кафеената киселина. Всяко от тези съединения е почти три пъти по-мощно от обикновения екстракт от прополис.

В заключение - учените не само съумяват да докажат анестетичното действие на пчелния клей, но и да лансират страната ни като научно средище, благодарение на което, знаем повече за медицинското действие на пчелния продукт.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука