Елизабет Гарет Андерсън: първата жена лекар в Англия

От 1836г.

Елизабет Гарет Андерсън определено е личност, белязала историята на медицината на Острова. Тя е първата британка, която успява да получи правото да практикува в качеството си на лекар. Естествено, това постижение й коствало немалко усилия, но целеустремеността й, в крайна сметка, дали желания резултат.   

Елизабет била родена в източен Лондон, през 1836-та, в семейство на 12 деца. Веднага след това задругата се преместила в малко градче в крайбрежното графство Съсекс. Въпреки че населеното място не разполагало с училище, Андерсън била обучавана професионално в домашна среда дълго време. По-късно, тя била изпратена да учи в момичешко училище в Блекхийт, където, за нейно съжаление, сериозно се усещала липсата на фокус върху науката в преподаването.

След като напуснала училище, Гарет се присъединила към редиците на общност, бореща се за женски права. Покрай тази си дейност, през 1859-та, Андерсън се запознала с Елизабет Блекуел – първата жена, получила медицинско образование в САЩ. Тази среща вдъхновила Гарет сама да стане лекар – професия, която, както смятала тя, щяла да й помогне в борбата за правата на жените.

Въпреки доброто си образование (и съвсем очаквано за разглеждания период в Англия), още в самото начало британката срещнала сериозни трудности да осъществи начинанието си. Първоначално, тя работила като медицинска сестра в болницата в Мидълсекс, където категорично й било отказан тренинг за доктор. Затова пък там, въпреки нежеланието на нейните колеги мъже, можела да присъства на различни лекции и се запознала със света на химията.

Когато напуснала болницата, тя упорито продължила с опитите да се сдобие с желаната докторска квалификация. Управата на няколко медицински училища, включително тези в Оксфорд и в Кеймбридж, отказали да приемат документите й. Гарет обаче започнала да взима частни уроци по анатомия и физиология и в крайна сметка успяла да се сдобие с лиценз за практикуване на лекарска професия, предоставен й от Общността на аптекарите. Ръководителите на въпросната институция се придържали към правилото да не отхвърлят студенти заради техния пол.

Въпреки този успех, положението за Андерсън никак не ставало по-лесно. Отличните й оценки в дипломата й не й помогнали да получи работа като медик в нито една английска болница. Затова през 1865-та, на 29-годишна възраст, тя решила да стартира собствена медицинска практика. В началото пациентите били скептични към Гарет, но през същата година, с избухването на епидемията от холера, те започнали да се обръщат все по-често към нея за медицинска помощ.

Впоследствие, Елизабет Гарет Андерсън щяла да създаде в Лондон нова болница за жени и деца, където щели да започнали да се обучават едни от първите медицински кадри от женски пол на Острова. През 1873-та инициативната дама станала член на Британската медицинска асоциация (BMA), което било изключително събитие, имайки предвид факта, че в асоциацията приемът на жени бил забранен със закон. До 1892-ра Елизабет била единствената жена в BМА.

Андерсън безспорно била личност с качества, достойни за възхищение и жена с голям принос в развитието на медицината в Англия.