Елизабет Блекуел: първата жена, получила медицинско образование в САЩ

От 1849г.

Елизабет Блекуел била родена в Бристъл (Англия) през 1821г. в семейството на Хана Лейн и Самюел Блекуел. Заради финансови причини, а също и защото баща й искал да избегне робството в страната си, задругата имигрирала в САЩ, когато Елизабет била само на 11 години.

В книгата си "Pioneer Work in Opening the Medical Profession to Women", публикувана през 1895-та, Блекуел споделя, че първоначално тя не била особено привлечена от идеята да учи медицина. Жената признава, че в "мразела всичко, свързано с човешкото тяло и не можела да прочете и една страница на медицинска тематика. "Любими предмети в училище ми бяха историята и метафизиката и дори мисълта за анатомията на тялото и безкрайните заболявания, свързани с него, ме изпълваха с отвращение." 

Решението да се посвети на докторската професия било взето от нея спонтанно, след като умираща нейна приятелка й споделила, че страданието й вероятно щяло да бъде по-малко, ако лекарят й бил… жена. Всъщност, британката изобщо не знаела как се става доктор, затова тя се консултирала с няколко медици, познати на семейството й. Те й казали, че по принцип идеята била чудесна, но - съвсем невъзможна за осъществяване. Медицинското обучение било твърде скъпо и най-важното – неподходящо и неприемливо за жени. Блекуел се замислила сериозно: след като хрумването било добро, все трябвало да има начин то да бъде реализирано.

Предизвикателството я изкушило и тя решила да го приеме с отворено сърце. Британката умело успяла да убеди двама свои приятели лекари да й преподават медицина за срок от една година и след това кандидатствала в почти всички медицински училища в Ню Йорк и Филаделфия. За всеки случай подала документи и в още 12 учебни заведения в западните щати.

В крайна сметка, тя се "домогнала" до "Geneva Medical College" в щата Ню Йорк през 1847-та. Факултетското настоятелство на колежа, давайки си сметка, че студентите никога няма да приемат в редиците си жена, решили да организират неформално гласуване за приема й. Момчетата сметнали, че става дума за шега, затова решили да кажат "да" на своя бъдещ колега от женски пол. Именно по този, макар и странен, начин Елизабет успяла да си извоюва място в учебното заведение. Две години по-късно, през 1849-та, Блекуел станала първата жена в САЩ, която получила диплома за завършено медицинско образование.

Малко по-късно, ентусиазирана от постижението си, дамата заминала за Европа, за да потърси реализация в някоя голяма европейска болница. Навсякъде я посрещали любезно и уж й казвали, че е добре дошла, за да се обучава, но единствената позиция, която й предложили, била в родилния дом "La maternité" в Париж. Там Блекуел осъзнала, че полученото в Америка образование не й дава кой знае колко преднина пред необразованите френски момичета, които се обучавали за акушерки. Въпреки това, британката осъзнала, че обучението й върху женските и детски болести, както и акушерството, ще й бъдат полезен опит. В допълнение, дамата заминала за Англия, където прекарала няколко месеца в клиника в Лондон.

Още в "La maternité" тя се заразила от пациент и получила гнойно възпаление на окото, което довело впоследствие до загуба на зрението на едното й око. Странно или не, това я накарало да тръгне по следите на нова мечта – да стане хирург (която все пак не успяла да реализира).

През 1851г. Елизабет се завърнала в Ню Йорк с желанието и ентусиазма да стартира медицинска практика, но… отново се сблъскала с предразсъдъци и недоверие както от страна на пациентите, така и на колегите си. Когато подала документи за прием в женското отделение на голяма местна болница, жената била разочарована да разбере, че няма шанс да стане част от персонала.

Затова, с помощта на приятели, тя решила да отвори собствен диспансер за жени и деца в затруднено положение. Същият бил освободен от такси и предлагал безплатна помощ на нуждаещите се. Той обаче работел само няколко часа през седмицата и услугите му били наистина ограничени. През 1857г. Елизабет се принудила да затвори диспансера, но, с помощта на сестра си и свой колега (също жена), отворила болница за социално слаби жени и деца, която нарекла "New York Infirmary". Целта на здравното заведение била не само да обслужва бедни пациенти, но също и да осигури работни места за жени специалисти, както и обучение на студенти по медицина. Първоначално, персоналът се състоял само от трима човека, но много бързо се увеличил. А няколко години по-късно, през 1868г., към болницата започнал да функционира и медицински колеж, в който били приети 15 студенти. Там започнали да се провеждат редовни лекции и практики.

Годината след отварянето на колежа, Елизабет заминала за Англия, оставяйки управлението на учебното заведение в ръцете на сестра си Емили. През 70-те години на 20-ти век Блекуел преустановила медицинската си практика, но продължила да участва в публични дискусии, свързани с мястото на жената в медицинската професия.