"За строежа на човешкото тяло" от Андреас Везалий

Във времевия период след 1539 година Андреас Везалий се съсредоточава да осъществи своя грандиозен анатомичен трактат "De humani corporis fabrica" – "За строежа на човешкото тяло", паметник на неговата наблюдателност и гениалност. Той се заобикаля с най-добрите художници на епохата, между които вероятно Тициан, макар и че някои историци предпочитат да приписват илюстрациите на Стефано Калкар, негов ученик. За пръв път в историята на медицината излиза едно произведение, богато документирано, съчетаващо естетичното удоволствие и научната строгост, в което чистотата на илюстрациите намира своя отговор в точността на текста. Везалий поверява своят ръкопис на философа печатар Опорин от Базел, преподавател по гръцки и собственик на печатница. Той преглежда коректурите, избира хартията , наблюдава изпълнението на изображенията, отивайки често в Базел, за да разговаря с издателя, с цел да следи отблизо хода на отпечатването. Нито едно подробност не е пренебрегната.

 

Произведението е обемно, във формата на ин-фолио, от 690 страници и 323 илюстрации, написано на латински, в жив и властен стил, се появява през 1543 година, предизвиквайки голямо раздвижване. Заглавната му страница е възхвала на анатомията, като внушава красота, величие и достойнство. Вместо да ръководи от висота на катедрата, като оставя на другите срамната задача да работят със скалпел, или да посочва с показалка отделните анатомични части, тук самият Везалий прави дисекции и демонстрира. Урокът пред публика е върху жена с широко разтворен корем, с изложени на показ вътрешни органи. Художникът е нарисувал Везалий с протегната спокойно и естествено дясна ръка над описваната част, заобиколен от група анатоми и знатни лица, като Силвий, Мигел Сервет, Лутер и Парацелз. А отзад, наредено в три редици, е разпаленото мнозинство. В ляво печатарят Опорин обръща глава към младеж, изцяло гол покачил се на една от колоните на двореца, в ренесансов стил, където Везалий прави демонстрация. Високо от балкона са надвесени две символични фигури – Старостта и Младостта. Първата представлява недоверчив и отегчен старец, който търси да отклони поглед от отегчителната сцена; другата – младеж впил очарован поглед в неподозираните неща, които Везалий разкрива. Това са бъдещето и миналото, още съжителстващи и вече непримирими. В центъра, над въодушевените лица се издига друг символ – скелет, сграбчил в ръката си гребло с изкривени зъбци, надут, високомерен, отчужден от врявата.

 

Книгата „За строежа”, която Везалий посвещава официално на "много милостивия и непобедим" Карл V, се превръща в събитие в света на науката, въпреки че авторът й е само на 29 години.  Халер я нарича „безсмъртната книга, която надминава всичко, написано до тогава. Сенак обявява, че Везалий е открил една вселена. Освен с революционните си схващания за анатомията с това произведение достига достойнството на художествено творчество.

 

Илюстрациите във висша степен повлияват изкуството на епохата. Разпространяват се 25 печатни картини от 34 см и многобройни гравюри от всички размери, вмъкнати в текста. Изправени, раздвижени или в размишление, на скелетите е вдъхнат живот, те имат гъвкавост, грациозност, драматизъм, вместо да предизвикват ужас. Един от тях, представляващ трудът, опрян на лопата, моли небесата да благословят неговата работа; друг се надвесва над гроба в молитвена поза, в знак на разкаяние и отчаяние; трети напомня на човек, смазан от печални грехове, който може би размишлява върху тях и измамата от разбитото и безполезното разбитото съществуване.

 

Тези картини принадлежат на първата книга, посветена на остеологията, една от 7-те части на, които е разделена „За строежа”. Втората, която се занимава с миологията, е илюстрирана с рисунки на тела без кожа, изявяващи своята мускулатура в хармонични и трагични положения.

 

Останалите части се отнасят до кръвоносната и нервната система различните органи , по-специално храносмилателните, гениталиите, сърцето, белите дробове, мозъка.

Везалий потвърждава схващанията на Гален по отношение на артериите и вените, анатомията на сърцето (отрича връзката между двете камери), вътрешния и външния слухов орган, медианстинума, докато в други области на анатомията - тази на костите го отхвърля. 

 

Предговорът на „За строежа” е проникновена критика на еволюцията на медицинската практика. Произведението завършва с глава, в която изхождайки от трудовете на Гален, се доказва, че може да се поддържа животът на животно с отворен торакс (гръден кош) посредством изкуствено дишане.

Везалий предвижда реакциите, които трактатът му ще предизвика, но вярва в присъдата на историята. Медикът търпи критики от привържениците на Гален, чиито догми е оспорил, за което се е извинил в текста си. От Белгия до Италия мнозина кипват срещу него, та дори и негов ученик, на име Реал Колумб, който разгласява, че „За строежа” е плод на необразован плагиат. Везалий спокойно възразява, твърдейки:

 

- Никога не съм виждал лекарите, които ме оборват, да дисецират други трупове, освен онези, с които пълнят стомасите си на банкетните маси.

 

Арогантността на Везалий разгневява неприятелите му, обкръжени от блясък и интриги. Реакцията взима страшни размери и Везалий загубва спокойствие. Ще бъде несправедлив за някои, не сама за Гонтие и Фалопий.