Зараждане на биологията

От 1930г.

Историята на биологията проследява развитието на живия свят от древността до наши дни. Въпреки че концепцията за биологията като наука възниква през 19 век, биологичните науки произлизат от традициите на медицината и на естествената история и достигат до аюрведа, древната египетска медицина и трудовете на Аристотел и Гален, античния гръко-римски свят. Представата за биологията се доразвива през Средновековието от ислямските лекари и учени, сред които е и самият Авицена.
По време на европейския Ренесанс и ранния етап на модерния период, биологичната мисъл създава своеобразна революция в Европа благодарение на подновения интерес към емпиризма. Непрекъснато се откриват и много нови организми. Видни представители на това  движение са Везалий Уилям Харви, който експериментира и провежда внимателни наблюдения по физиология. Натуралисти като Линей и Буфон, започнали да класифицират разнообразието на живите организми от множеството фосилни данни, изучават развитието и поведението на организмите. Откритието на микроскопията разкрива неизвестният до този момент свят на микроорганизмите. Впоследствие се полагат основите на полагане на клетъчната теория.

През 18-ти и 19-ти век, биологичните науки като ботаника и зоология придобиват в професионалния характер на научни дисциплини. Лавоазие и други учени, занимаващи се с физика започват да обвързват живата и неживата материя с неоспоримите аргументи на физиката и химията. Изследователите-натуралисти като Александър фон Хумбълт са заинтересовани от взаимодействието между организмите и тяхната среда. Начините на функциониране на тази връзка зависят в голяма степен от географията. Така се полагат основите на  дисциплините биогеография, екология и етология. Натуралисти започват да отхвърлят есенциализма и да осмислят значението на изчезването и изменчивостта на видовете. Клетъчната теория предоставя нова перспектива на фундаменталната основа на живота. Тези събития, както и данните, получени от изследвания по ембриология и палеонтология, са синтезирани в "Теория за еволюцията чрез естествен отбор" на Дарвин. В края на 19-ти век след опровергаването на идеята за спонтанното самозараждане все още не е изяснено как функционира унаследяването.
В началото на 20 век, преоткриването на труда на Мендел води до бързото развитие на генетиката от Томас Хънт Морган и неговите ученици. От 1930 г. комбинацията от популационната генетика и теорията естествения подбор се трансформират в "неодарвинов синтез". Новите дисциплини се разработват бързо, особено след като Джеймс Уотсън и Френсис Крик представят структурата на ДНК. След създаването разкриването на част от генетичния код биологията до голяма степен се разделя на няколко основни направления – едни от тях се съсредоточават върху организмите, организмовите групи и сферите, свързани с областта на клетъчната и молекулярната биология. До края на 20 век се зараждат нови области като геномика и протеомика. Те обръщат внимание на молекулярните техники, а молекулярните и клетъчни биолози изследват взаимодействието между гените и околната среда, както и на генетиката на естествените организмови популации.