Заразните болести при децата през погледа на европейските специалисти от 19-ти век

от 28 окт 2016г., обновено на 13 май 2019г.

От 1809г.

През деветнадесети век е реализиран съществен прогрес в развитието на педиатричната наука в Европа, особено по отношение на детските инфекциозни състояния. Тогава именно медицинският специалист Джон Чейн с шотландско-ирландски корени публикува впечатляващ брой от важни научни разработки, включително и полезното четиво "The Pathology of the Membranes of the Larynx and Bronchia" от 1809-та. Чейн осъществява и три проучвания, свързани с проявлението на състоянието, наречено круп, и описва в детайли проявленията на т. нар. Чейн-Стоксово дишане.

В периода от 1819-та до 1829-та френският медик Пиер Бретоно разследва заразната природа на коремния тиф, а през 1826-та в научния фокус на лекаря неизбежно (поради своята мащабност на разпространение и щети) попада и дифтерията. На първи юли 1825-та Бретоно извършва първата успешна трахеотомия на дете, покосено от дифтерия.

В началото на 19-ти век своя тържествен "дебют" прави и един от най-важните педиатрични текстове от разглеждания период, съставен от още един французин – Шарл-Мишел Билярд. Трактатът "Traité des maladies des enfants nouveau-nés et à la mamelle" предоставя базова медицинска информация и в него може да се открие класификация на детските болести, включително и на инфекциозните такива, базирана не само на описанието на характерните им проявления, но също и на резултатите от извършени аутопсии. Френският доктор Арманд Трусо описва в подробности туберкулозата на ларинкса, дифтерията, детската холера. Швейцарският им колега Фредерик Рийе се "захваща" с коремния тиф при децата (1840), епидемичната дребна шарка (1847), заушката (1850) и холерата.

През втората половина на 19-ти век англичанинът Чарлз Уест (1816–1898) е смятан за един от най-гениалните педиатри на Острова. През 1852-ра той основава детска болница в Лондон, а в книгата си за детските болести той разглежда туберкулозата при малчуганите и полиемиелита. а освентова набляга на важността на кърменето като добра превенция срещу диария при бебетата. През 1869-та германецът Йохан Рен изучава епидемичната жълтеница (инфекциозния хепатит) при най-малките. А в периода между 1885-та и 1887-ма руският специалист Ф. Филатов публикува серия от лекции върху заразните състояния при хлапетата.

Може да се каже, че до края на 19-ти и началото на 20-ти век лекарите в Европа, които започнали да се интересуват от този род здравословни проблеми, стават все повече и повече. Особено активни са представителите на френската медицинска школа, следвани от своите британски и германски колеги. А тази тенденция ще да продължи и през следващите години.