Изменение на техниката на хетеротопна сърдечна алотрансплантация при плъхове през 1981 година

От 26.9.1980г.

Техниката за успешна трансплантация на сърце при гризачи е описана за първи път от Абът, а е повторена от Оно и Линдзи, които публикуват модификации на техниката.

Успехът на хетеротопната сърдечна трансплантация, приложена на малки животни зависи от няколко фактора, включително вида на упойката, хирургичната техника, микрохирургичните умения на хирурга, както и употребата на подходящи по хирургически инструменти.

Периодът от 26.09.1980 година до 25.04.1981 г. е ключов за историята на медицината и по-точно за трансплантационната хирургия, защото през този период са извършени 74 хетеротопни сърдечни трансплантации на плъхове (те били съставени от 54 подготвителни и 20 формални експерименти). Интервенциите са извършени по метода на Абът-Оно, като за реципиенти и донори били използвани хибридни мъжки плъхове.

С помощта на микрохирургическа техника всички съдови анастомози били извършени задоволително. От двадесетте трансплантирани животни оцелели 14 (повече от 7 дни), 70% живели повече от 14 дни без имуносупресивна терапия, а най-дълго оцелелият плъх живял повече от една година (като се има предвид, че средното време на преживяемост е 9 дни). Патологичните изследвания показват, че при 12 от трансплантираните сърца има определени хистологични данни, говорещи за отхвърляне на органа.
Трябва да се отбележи, че експериментите са проведени в съответствие с принципите на "Principles of Laboratory Animal Care and Guide for Care and Use of Laboratory Animals", които са изготвени и формулирани от "Institute of Laboratory Animal Resources". Публикувани са от "National Institutes of Health".

Процедура по трансплантирането, извършена от изследователите:

1. Гръдния кош на плъха-донор се отваря с извити ножици, като се избягва нараняване на белите дробове и големите кръвоносни съдове. Сърцето се открива чрез премахването на перикардната торбичка. Напречният синус е идентифициран под възходящата аорта и белодробната артерия с помощта на 45-градусов форцепс. Учените са внимавали да не се нарани лявото предсърдие с върха на форцепса. Горната куха вена се срязва напречно, над предварително направен здрав възел, предпазващ трахеята. Долната куха вена се трансектира под възела. Сърцето се повдига с помощта на копринен конец, поставен под него, след което опасва стегнато белодробните вени. Сърдечният мускул се повдига отново, а коприненият конец се връзва двойно (това е показано на Фиг. 1А).

Донорското сърце се запазва в 4% разтвор на Рингеров лактат и лед, за да може да се подготви плъха-реципиент, който се поставя с глава, насочена надолу отляво на хирурга. Големите кръвоносни съдове на реципиента (коремната аорта отляво и долната куха вена вдясно) се изрязват внимателно около околните тъкани, а ако е наложително се използва повдигащ форцепс. Вените (една или две илиолумбални вени) се обгарят или връзват с копринени конци. Съдовите микроклампи с деликатна атравматична назъбена повърхност се поставят на коремната аорта и долната куха вена. Аортата се срязва в близост до специално подставени дистални скоби.
Сърцето на донора се поставя на операционното поле, за да се подготви за "end-to-side" анастомоза. Органът се разполага с върха към опашката, с аорта над белодробната артерия. Аортната анастомоза се извършва чрез поставяне на специален шев в проксималния (по-близо до срединната линия на тялото) край на коремната аорта, след това се закрепва с помощта на троен възел (както е показано на Фиг. 1В).

Присаденото сърце се позиционира отново и се извършва анастомоза с помощта на непрекъснат шев (както е показано на Фиг. 1С).

Отворът с дължина от 5 до 7 мм, направен в долната куха вена на реципиента се "продухва" с хепаринизиран лактатен разтвор на Рингер, за да се отстранят всички евентуални тромби. Отворът за горната куха вена трябва да бъде по-голям с 5-6 мм от този на аортата, за да се съединят с белодробната артерия. Прави се непрекъснат шев по задната стена на белодробната артерия и долната куха вена, а след това и по протежението на предната стена (както е показано на Фиг. 1D).

Преди премахването на микросъдовите скоби се проверява внимателно линията на конеца за несполучливи шевове. Освобождава се първо отдалечената скоба, а 30 секунди по-късно и проксималната скоба. Ако има кървене то може да се контролира с памучен тампон, компресия и използване на ленти от окислена целулоза. Първите спонтанни сърдечни контракции настъпват секунди след реперфузията на присадката. Общото време за успешна операция варира от 45 минути до 1 час. Разрезът се затваря с резорбируеми конци, които обхващат фасцията, мускулите и кожата в един слой. В края на операцията се инжектира 2 мл топъл физиологичен разтвор, за да се подпомогне възстановяването. Използва се затопляща лампа за около 10 минути, за да може животното по-лесно да преодолее хипотермията, предизвикана преди началото на операцията.

Статията е част от историята на:

• История на първата сърдечна трансплантация