Изменение на техниката на хетеротопна сърдечна алотрансплантация при плъхове през 1981 година

от 01 юли 2014г., обновено на 22 яну 2016г.

От 26.9.1980г.

Техниката за успешна трансплантация на сърце при гризачи е описана за първи път от Абът, а е повторена от Оно и Линдзи, които публикуват модификации на техниката.

Успехът на хетеротопната сърдечна трансплантация, приложена на малки животни зависи от няколко фактора, включително вида на упойката, хирургичната техника, микрохирургичните умения на хирурга, както и употребата на подходящи по хирургически инструменти.

Периодът от 26.09.1980 година до 25.04.1981 г. е ключов за историята на медицината и по-точно за трансплантационната хирургия, защото през този период са извършени 74 хетеротопни сърдечни трансплантации на плъхове (те били съставени от 54 подготвителни и 20 формални експерименти). Интервенциите са извършени по метода на Абът-Оно, като за реципиенти и донори били използвани хибридни мъжки плъхове.

С помощта на микрохирургическа техника всички съдови анастомози били извършени задоволително. От двадесетте трансплантирани животни оцелели 14 (повече от 7 дни), 70% живели повече от 14 дни без имуносупресивна терапия, а най-дълго оцелелият плъх живял повече от една година (като се има предвид, че средното време на преживяемост е 9 дни). Патологичните изследвания показват, че при 12 от трансплантираните сърца има определени хистологични данни, говорещи за отхвърляне на органа.
Трябва да се отбележи, че експериментите са проведени в съответствие с принципите на "Principles of Laboratory Animal Care and Guide for Care and Use of Laboratory Animals", които са изготвени и формулирани от "Institute of Laboratory Animal Resources". Публикувани са от "National Institutes of Health".

Процедура по трансплантирането, извършена от изследователите:

1. Гръдния кош на плъха-донор се отваря с извити ножици, като се избягва нараняване на белите дробове и големите кръвоносни съдове. Сърцето се открива чрез премахването на перикардната торбичка. Напречният синус е идентифициран под възходящата аорта и белодробната артерия с помощта на 45-градусов форцепс. Учените са внимавали да не се нарани лявото предсърдие с върха на форцепса. Горната куха вена се срязва напречно, над предварително направен здрав възел, предпазващ трахеята. Долната куха вена се трансектира под възела. Сърцето се повдига с помощта на копринен конец, поставен под него, след което опасва стегнато белодробните вени. Сърдечният мускул се повдига отново, а коприненият конец се връзва двойно (това е показано на Фиг. 1А).

Донорското сърце се запазва в 4% разтвор на Рингеров лактат и лед, за да може да се подготви плъха-реципиент, който се поставя с глава, насочена надолу отляво на хирурга. Големите кръвоносни съдове на реципиента (коремната аорта отляво и долната куха вена вдясно) се изрязват внимателно около околните тъкани, а ако е наложително се използва повдигащ форцепс. Вените (една или две илиолумбални вени) се обгарят или връзват с копринени конци. Съдовите микроклампи с деликатна атравматична назъбена повърхност се поставят на коремната аорта и долната куха вена. Аортата се срязва в близост до специално подставени дистални скоби.
Сърцето на донора се поставя на операционното поле, за да се подготви за "end-to-side" анастомоза. Органът се разполага с върха към опашката, с аорта над белодробната артерия. Аортната анастомоза се извършва чрез поставяне на специален шев в проксималния (по-близо до срединната линия на тялото) край на коремната аорта, след това се закрепва с помощта на троен възел (както е показано на Фиг. 1В).

Присаденото сърце се позиционира отново и се извършва анастомоза с помощта на непрекъснат шев (както е показано на Фиг. 1С).

Отворът с дължина от 5 до 7 мм, направен в долната куха вена на реципиента се "продухва" с хепаринизиран лактатен разтвор на Рингер, за да се отстранят всички евентуални тромби. Отворът за горната куха вена трябва да бъде по-голям с 5-6 мм от този на аортата, за да се съединят с белодробната артерия. Прави се непрекъснат шев по задната стена на белодробната артерия и долната куха вена, а след това и по протежението на предната стена (както е показано на Фиг. 1D).

Преди премахването на микросъдовите скоби се проверява внимателно линията на конеца за несполучливи шевове. Освобождава се първо отдалечената скоба, а 30 секунди по-късно и проксималната скоба. Ако има кървене то може да се контролира с памучен тампон, компресия и използване на ленти от окислена целулоза. Първите спонтанни сърдечни контракции настъпват секунди след реперфузията на присадката. Общото време за успешна операция варира от 45 минути до 1 час. Разрезът се затваря с резорбируеми конци, които обхващат фасцията, мускулите и кожата в един слой. В края на операцията се инжектира 2 мл топъл физиологичен разтвор, за да се подпомогне възстановяването. Използва се затопляща лампа за около 10 минути, за да може животното по-лесно да преодолее хипотермията, предизвикана преди началото на операцията.

Статията е част от историята на: