Инокулация, вариолизация и ваксинация

От 1798г.

Когато в историята на медицината започва за пръв път да се прилага умишленият контакт на тъканен материал и епителни клетки, получени от заболели от вариола пациенти с кожата на здрави, но застрашени от заразяване хора, тази практика няма име. След това във Великобритания (в началото на 18-ти век), методът постепенно започва да бъде наричан "инокулация с вариола".

Едуард Дженър започва да изменя начина на заразяване с едра шарка през 1798 година. Вместо с тъканни материали от пациенти с вариола, инфектирането вече се извършвало с течност, получена от кожни лезии върху кожата на крави, болни от специфична форма на заболяването, която протича по-леко при човека. Впоследствие става необходимо да се прави разграничение между инокулирането на пациентите с шарка по кравите и инокулирането им с човешки вариолни тъкани. Първоначално терминът, който се използва е "ваксинно заразяване", но по-късно Дженъровата практика въвежда употребата на термина "ваксинация". Ваксинирането с материали от едра шарка при хората започва да се нарича вариолизация. Тя винаги се извършва с материал, добит от пустули или крусти от кожата на заболели пациенти.

След като животинските ваксини биват въведени през втората половина на 19 век, ваксинацията започва се извършва с ваксини, изграждащи активен имунитет, наречени „vaccine lymph”.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата