Исторически данни за характера на Авицена

от 20 ное 2013г., обновено на 02 март 2020г.

От 20.2.1030г. до 10.7.1037г.

Трудно е да се оцени изцяло личният живот и противоречивият характер на известния персийски медик Авицена. Повечето исторически данни за характера му са открити в автобиографията на неговото дългогодишно протеже Ал Джузджани. През живота си известния медик има много искрени приятели, но също така е и хулен от немалко врагове. Ибн Сина обичал удоволствията на живота: пировете, приятната музика, виното и жените.

Негови критици, придържащи се към строгите норми на исляма, предоставят важни исторически данни за характера на персийския медик през 1030 година. Те твърдят, че философията не е успяла да изгради у Авецена благоразумие, а медицината не успяла да му дари добро здраве.

Находчивият ум на именития учен му придава експанзивен блясък и му спечелва много приятели, но пречи на ислямските пуритански нрави, които пък му донасят още повече врагове. От време на време той проявява арогантност и това също не се харесвало на съвременниците му.

Авицена често е описван като самотна и мрачна фигура, чиито усилия за самохвалство често са калявали от скрити инстинкти за оцеляване в променливия политически свят. Въпреки силните и слабите страни на личността на великия персийски лекар, единствено неговата интелигентност, намираща приложение в теоретичните и практическите въпроси има значение.

Философията на Авицена е доста ценна, защото сравнително лесно се е вписвала в средновековната европейска схоластична представа за медицината. Неговите прозрения свързани с трудовете на Платон и Аристотел обхващат цялото човешко познание в добре организирани и достъпни текстове и правят Авицена един от най-великите умове в историята на медицината.

Така той допринесъл за запазването на древногръцкото познание, сам добавяйки и своите открития в различни научни области, като най-ценени от тях за европейците били медицинските му трудове.
Оценката на британския философ Антъни Флу за Авицена е: "един от най-великите мислители, писал на арабски".

Статията е част от историята на: