Медицински грижи за тялото, косата и красотата според „Канон по медицина” на Авицена

От 1010г.

Медицинските историци изтъкват любопитен факт, касаещ популярната творба "Канон по медицина" (написана е около 1010 година), създадена от имения дреноарабски лекар Авицена. Става ясно, че последната седма тема от четвърти том на медицинския трактат носи заглавието "Зина". Буквално думата се превежда като красота или добър естетически вид. Темата е съсредоточена в четири основни части, обсъждащи външния вид, красотата и правилната грижа за косата и тялото, както и третирането на някои кожни заболявания. Мюсюлманският лекар представя на читателите си в писмен вид любопитни въпроси като затлъстяването и прекаленото отслабване, които влияят на здравето и външния вид, както и различните превантивни методи и мерки, чрез които тези състояния могат да се избегнат.

Турският изследовател Мустафа Ахмед Хусеин от Токат е първият учен, който превежда на турски "Канон по медицина" през 18 век. Той често влага тогавашната медицинска арабска терминология и ползва някои идиоми, които към днешна дата не могат да се открият в съвременните турски речници. Поради тази причина направата на буквален превод на повечето от термините с арабски произход е трудна задача, тъй като повечето от тях имат различно значение от актуалното към днешна дата. По тази причина, за да се научи повече за лекарствата, приготвяни от Ибн Сина, изследователите трябва да извършат изчерпателно изследване на значението на медицинските термини, използвани в медицинската литература от този период. Само така информацията от древния текст, заложена в творбата, може да бъде разбрана от старите текстове.

Грижи за косата, описани в "Канон по медицина"

В първата част Авицена разглежда факторите, влияещи на състояние на косата (терминът, ползван в текста е "sha'r"). Според него те са плътност, степен на нарастване на субстанцията, изграждаща косата, мерки, които следва да се предприемат, за да се избегне състоянието алопеция (оплешивяване). Лекарят пише и какви са методите за подсилване на растежа и препоръчва как да се постигне по-голяма гъстота, мекота и дължина на космите по брадата и главата. Освен начините за привеждането на косата в приличен вид, Авицена описва различни средства и способи, с които жените могат да накъдрят или изправят дългите си коси. Любопитен е текстът на медика, посветен на начините за промяна на цвета (потъмняване чрез боядисване в червено или кафяво) на косите.
Всички въпроси, свързани с растежа на косата, заболяванията и лечението на скалпа, Авицена обяснява с каноните на древногръцката хуморална теория. За съжаление, за съвременните изследователи е доста трудно да разберат медицинските значения на някои от термините, ползвани от персийския лекар. Според него, растежът зависи от агент (фактор), наречен "buhаr-i duhаni" (буквално се превежда като дим или суха пара), който изгражда веществото, съставящо отделните косми.
При изучаването на заболяванията, Авицена описва най-подробно липсата или недостатъчното количество коса, брада или телесно окосмение. Понякога тези болестни състояния се дължат на вещество, имащо роля за растежа на космите. Според Авицена това вещество е кръвта.
Лекарят счита, че причината за понижаване на кръвоснабдяването на скалпа е мистериозен агент, чието действие предизвиква застой на кръвта за дълго време. Другият фактор, по негово мнение, следва да е някаква вредна субстанция, която има свойството да променя състава на червената течност. Така тя не може да е в състояние да поддържа здравата и силна косата.

Авицена прилага хуморалната теория, за да обясни и каква е причината за липсата на гъста и здрава коса при децата. Той обяснява и отсъствието на лицево окосмение при жените. Според Авиценовата теория при децата и жените, факторът, участващ в субстанцията, изграждаща женските и детските косми на веществото, е т.нар. "влажна пара" ("ebhire-i ratbe"). Неговото количество е по-голямо от това на "сухата пара" ("buhаr-i duhаni"). Така Авицена обяснява липсата на лицево окосмение при жените и децата. Според учените терминът "суха пара" може да се "приравни" като значение към мъжкия хормон (тестостерон), а "влажна пара" - към женския хормон (естроген). Без никакви медицински технически средства Ибн Сина съумява да обясни медицинска зависимост, а този факт още веднъж доказва новаторското лекарско мислене (в края на 10 и началото на 11 век) на Авицена.

Наследствената алопеция е наречена от персийският лекар с термина "sal". Според него тя е резултат от дефицита на някакво вещество.

Авицена формулира три основни причини, поради които косата не расте:

- "материята", която изгражда косата не може да достига до мястото, където тя расте;

- "материята" достига до мястото, където расте косата, но не може да се задържи там;

- "материята", изграждаща косата е увредена и не притежава качествата, нужни за оптималния й растеж;

Факторите, причиняващи косопад, се обсъждат в текстапо следния начин. Плешивостта ("sal") се развива по-бързо при хора с "горещ темперамент". Тъй като порите по кожата на главата "изсъхват" при мъже с "горещи темпераменти", те са склонни да оплешивеят преди другите представители на силния пол. Мюсюлманският медик смята, че е трудно да се лекува алопецията при такива хора, поради горещия им темперамент. Той прави и друга любопитна констатация – загубата на коса при тези мъже не е повлияла лицевото или телесното им окосмение.

Косопадът според Авицена е следствие от запушването на порите (например от белезите от рани възпрепятства растежа на косата). Въпреки, че е трудно да се лекува плешивостта, Авицена пише, че има случаи, при които състоянието може да се излекува и овладее. Тоест, ако се предприемат мерки, преди алопецията да е налице, тя може да се избегне или поне значително да се забави.

След като древноарабският лекар Авицена обсъжда в творбата си "Канон по медицина" причините и симптомите на алопецията. Лекарят пише и за различните видове лекарства, третиращи неприятното състояние.

И тази част от творбата следва стриктно утвърдените по това време принципи на древногръцката хуморална теория. И така, лекарствата, които връщат здравия вид на косата, трябва да имат "приятна" за тялото температура и "стягащ ефект". Изучавайки другите терапевтични средства на Авицена срещу алопеция, изследователите установяват, че почти всички от тях оказват на скалпа подобен укрепващ и стягащ заздравяването на рани.

Видове лекарства срещу алопеция и косопад, описани от Авицена

Лекарствата на Авицена -"As", "habbul-as", "laden", "emlec", "halilec-i kabilf", "murr-u sabir", "barsiyavugan", "afs" (считан за полезен заради стягащия ефект върху космите). Авиценотовото лекарство "Filzaharac", трябва да се комбинира със сиропа "Sharab-i kabz", за да се подсили терапевтичния им ефект.

Като алтернатива на сиропите древноарабският лекар прилага лечебната смес "shecere-i bezir-i ketan", включваща семена и ядки, които трябва да се загреят силно, за да отделят целебни масла, с които се третира косопад и алопеция. Медикаментът "Sarab-i kabiz" е подходящ за втриване в скалпа и може да се прилага на деца.

По-долу Авицена пише изпробвани от него рецепти за направата на комбинирани лекарства (препарати),които се ползват като превантивни средства срещу косопад и за стимулиране на растежа на космите по скалпа. Терапевтичната смес включва гореспоменатите "Habbul-as", "afs" и "emlec". Медикаментозната смес, която е съставена от тях се нарича "duhn-i verd".

Друго съставно Авиценово лекарство срещу косопад, наречено "as'in varak-i ratbi", e в прахообразна форма. Препаратът се смесва със зехтин, главата на пациента се намазва с лекарството, а след определено време се измива.

В "Канон по медицина" Ибн Сина пише и за лекарство, подпомагащо растежа на веждите и косата. Лекарят го предписва и като превантивно  средство срещу косопад и алопеция. Темите за разкрасяване и щадящите методи за връзване на косата също заемат немалък обем в древната медицинска творба. На внимание се радват и начините за къдрене, изправяне, боядисване, витализиране с къна. Първата тема от древната си творба, посветена на грижите за косата, Авицена завършва с описанието и лечението на болест, наречена "huzaz". Според османски речници думата "huzaz" се използва като древноарабски термин, ползван като нарицателно за различни кожни заболявания (каквито, например, са лишеите по скалпа).

Любопитен е фактът, че последната седма тема от четвърти том на древния трактат "Канон по медицина", написан около 1010 година от арабския медик Авицена, носи заглавието "Зина". В първата част от темата, лекарят пише за причините и симптомите на алопецията, както и за различните видове лекарства, третиращи неприятното състояние. Цялата втора част от творбата си, Авицена посвещава на медицинските грижи за кожата и нейните характеристики. Освен това, медикът дефинира факторите, които водят до медицински промени в най-големия орган в човешкото тяло.

Слънцето, студът, вятърът, процесите на стареене, рядкото къпане, консумацията на прекалено солени храни, промяната на цвета на жлъчката (съгласно старогръцката хуморална теория) са факторите, които Ибн Сина влияят на кожата и я карат да потъмнява. Според медика причините, поради които човешката кожа пребледнява са:

- заболявания, безпокойство, глад, прекалено много сексуална активност, силна болка, много горещо време, пиене на застояла вода, преяждане, редовна консумация на оцет, чест прием на отвара от кимион и геофагия (практиката на поглъщане на почва или почвоподобни вещества);

Ибн Сина твърди, че геофагията е причина за стеснението на лумена на кръвоносните съдове, възпрепятствайки нормалното кръвоснабдяване на кожата. В творбата си Авицена проследява допирните точки между геофагията и анемията.

Персийският лекар пише за няколко различни типа лекарства, които подпомагат запазването на здравословния цвят на човешката кожа. Освен това, той описва динамиката на промените, водещи до пигментацията й. Всички лекарства, стимулиращи кръвната циркулация и "духа", логично, придават цвят на кожата - правят я розова и сияйна.

Според мюсюлманският лекар има три начина, по които най-големият орган в човешкото тяло ефективно се кръвоснабдява. На първо място, това се постига с някои лекарства (наречени в текста с термина "eshya"). Те изменят цвета на кожата, увеличавайки количеството кръв, което постъпва към нея. Авицена е на мнение, че следните продукти и медикаменти стимулират производството на "пречистена кръв" ("dem-i rakik") или "здрава кръв" ("dem-i ceyyid"): нектар, рохко сварени яйца, говежди бульон, напитка, приготвена от сладък босилек и смокини. Когато тези храни се консумират и постепенно превръщат болната кръв в пречистена и здрава. Тя достига до кожата, придавайки й здравословен розов оттенък.

Зрелите сушени смокини и фурмите пък са полезни за подобряването на цвета на кожата и подпомагането на оздравителните процеси, тъй като те стимулират производството "пречистената кръв" и увеличават количеството й. Така се нормализира и телесната температура.

Сред другите методи за стимулиране на насищането на кожата с кръв според Авицена са консумацията на "itrifil-i sagir" (детелина) и "helilec murebbai" (желатин), подсилващи процесите на възвръщане на нормалния цвят на кожата.

Вещества като "haltit” (асафоид – вид храносмилателен седатив), "fulful" (пипер), карамфил (действа като стимулант, антисептик и средство, подобряващо храносмилането) също връщат здравословния розов цвят на кожата, тъй като имат свойството да загряват и да разширяват кръвоносните съдове, когато се приемат с хранителната диета на пациентите.

Няколко абзаца от творбата си, Авицена посвещава на влиянието на слънцето и студа върху кожата, лечението на слънчев удар, третирането на кожни заболявания, водещи до промяна в цвета й (като "bahak" – витилиго и "baras" - проказа). А следващата част от "Канон по медицина" разглежда кожните заболявания и третирането им.

Третата книга от трактата "Канон по медицина" (написан около 1010 година от персийския медик Авицена) изследва кожните заболявания, които причиняват мехури, пъпки, пустули, циреи, фурункули (дълбоко разположени инфекции на космените фоликули), язви, както и  начините за третирането им.

Едно от най-сериозните кожни заболявания, които древният лекар обсъжда, причинява възпалени мехури (наречени в текста "busuru karhiyye") или "sa'fe" – трихофития (гъбичнa инфekция, дължaщa ce нa дepмaтoфити – микpocкoпични микpoopгaнизми, кoитo живeят в мъpтвият външeн cлoй нa кoжaтa). Според Авицена индикатор за наличието на "sa'fe" са миниатюрните сърбящи мехурчета. Те се появяват разпръснати в различни части на тялото и имат червеникав цвят. Често около тях или по самите поразени от мехурите участъци се наблюдават външни или подкожни гнойни огнища.

И в този том от творбата си, Авицена обвързва логически древногръцката хуморална теория и причините за заболяването. В съгласие с постулатите й, древноперсийският медик счита, че кръвта на болните пациенти е поразена от влиянието на зловредна (redie), остра (като начин на проявление) и дразнеща влага, която се влива сред червената течност. Според него в организма на болния „зловредната влага” допълнително се смесва с гъстите хумори и още повече уврежда кръвта.

След като описва различните видове "sa'fe" и определя методите си на лечение, Авицена продължава да пише в творбата си за болест, наречена от него "куба" (вероятно се касае за заболяването импетиго). Въпреки това, турският превод на „Канон по медицина” твърди, че "куба" означава "temregi" - лишеи. Не е изключено "temregi" да е съвсем различно заболяване. От друга страна, "куба" се различава от "sa'fe" само по някои незначителни детайли.

Според Авиценовата характеристика съществува определен тип на заболяването "куба", при който мехурчетата бързо се лекуват. Отново в съгласие с хуморалната теория, древноперсийският лекар различава влажен, кървав, сух тип трихофития, както и такъв, който превръща храчките в "черна жлъчка" при силно вълнение и нервно напрежение сред болните. При сухата форма на заболяването, мехурите се покриват с корички, под които има сериозен възпалителен процес. Този вид куба е подобен на "baras-i esved" - черна проказа.

Накратко, съществуват различни видове куба - някои от тях се развиват бързо и се разпространяват по цялото тяло, други не се разпространяват, трети се разрастват бавно, но са хронични. В турския превод на творбата куба се превежда като "temriye" (лишей). Въпреки това, различни кожни заболявания също се споменават с термина "куба", а описанията им са много различни от тези, които се използват днес. В резултат на това, учените не са в състояние да посочат ясни и конкретни клинични признаци.

Авицена третира болестта куба според етимология й. Като основен метод на лечение, мезикът приготвя и прилага смеси за третирането на причините, а в комбинация прибава с клизми със суроватка. Навлажняването на поразените участъци също е полезно според него. Авицена препоръчва раните да се превързват с лапи с босилек.

В третата част от книгата, освен описаните по-горе заболявания, се споменава и за други патологични състояния като: постоянен сърбеж и неговото лечение; мазоли и пришки, лезии по кожата на устните, декубиталните рани, острата миризма, излъчваща от кожата, урината и други.

Четвъртият том от трактата „Канон по медицина” (написан около 1010 година от персийския медик Авицена) изследва тема, наречена от автора с термина "zina", който обобщава въпросите, касаещи тялото, здравословното тегло и крайниците.

Първоначално Авицена изследва лечението на бързата и агресивна загуба на тегло. За да се постигне тази си цел, авторът първо определя причините за отслабването. И така, на първо място той посочва отсъствието на мазни или питателни (или леки) храни от диетата. Това недоимъчно хранене води до спад в телесното тегло. Въпреки че не можем да опишем конкретно каква е тогавашната представа за "леки храни" според арабските народи, медицинските ръкописи, подобно на „Канон по медицина” дават някои насоки на изследователите. Според тези ръкописи по-голямата част от зеленчуците, бульоните, яйчния жълтък, репичките, горчицата, черния дроб, кожичките са леки храни, които не водят до наддаване на тегло. Ограничената консумация на веществата, стимулиращи производството на т.нар. от древноарабските медици „здрава кръв” (нека не забравяме, че техните медицински познания се опират на древногръцката теория за четирите вида хумори, ползвана дори от Хипократ), е също сред причините, предизвикващи рязко и бързо отслабване на тегло.

Освен това, Авицена е на мнение, че нездравословното отслабване би могло да бъде резултат и от лошото храносмилане, което не съумява да достави на организма нужните питателни съставки. То е често е резултат от нарушение в баланса на 4-те вида телесни хумори (течности). Обикновено увреденият вид хумор, причиняващ отслабването е „студен” по своето естество. Причина за храносмилателните проблеми е екстремната мудност на органите от тази система.

Спленомегалията и произтичащото от напрежение върху черния дроб според Авицена са възможна причина за отслабване. Загубата на тегло е свързана с нарушението на черния дроб. Други две причини за поднормено тегло според лекаря са глистите, геофагията и твърде голямото „разтваряне” на храните (полезните вещества достигат до органите по предназначение, но претърпяват много голямо разтваряне, стигайки до тях). Според Авицена това може да се развие при интензивно спортуване, тревожност и стрес.
 
Според лекаря е възможно пациентите, които отслабват за кратък период да са в състояние и бързо да наддават на килограми. Онези, които са отслабвали в продължение на дълъг период, обаче, може да се нуждаят от по-дълго време, за да напълнеят. Това се дължи на преобладаващия вид хумор в телата им и от способността да се „възползват” от питателните съставки в храната.

Ибн Сина продължава да проучва какви са причините, поради които хората не могат да напълнеят или отслабват твърде бързо. Според него, хората с поднормено тегло имат тънка кожа. Нещо повече, този тип пациенти често са предразположени да боледуват по-тежка, да се уморяват лесно и да страдат от безсъние.

Въпреки разбирането в миналото, че наднорменото тегла е синоним на добро здраве, Авицена счита, че прекаленото напълняване причинява немалко вреди. Според него, затлъстяването уврежда изключително бързо и (често пъти) непоправимо здравето на пациентите. На тези хора, Авицена препоръчва придържането към определени хранителни диети, бани и интензивно спортуване. След постигането на този режим лекарят и пациентът следва да започнат да обсъждат методите за тонизиране на тялото и поддържането на оптималното тегло. като ръцете и краката.
 
Темата "zina" от четвърти том на трактата „Канон по медицина” завършва с различните терапевтични методи за лечението на враснали нокти и пристиснати нокти.

Статията е част от историята на:

• История на козметиката от древността до наши дни
• История на Авицена