Критика срещу Иван Павлов и научните му опити, включващи вивисекция

От 1903г.

В началото на 1900 година руският физиолог Иван Павлов попада под ударите на движението, борещо се против вивисекциите (думата има латински произход - "vivus" (жив) и "sectio" ("режа") и се дефинира като операция, провеждана за опитни научни цели върху живи организми, за да се изследва вътрешната им структура).

Руското дружество за защита на животните е само една от многобройните групи, които възникват в началото на деветнадесети век в Съединените щати и Европа с цел да ограничат или прекратят използването на животни в научните експерименти. Руското дружество окачествява вивисекциите като „жестоко и безполезно измъчване” на животните, а неговите членове понякога посещават лекциите на Иван Павлов и после публикуват покъртителни разкази за нерадостната съдба на някои от неговите опитни кучета.

През 1903 година Руското дружество заявява, че трябва да бъдат позволени единствено експериментите, одобрени от неговите членове, в отговор на което Павлов и колегите му от Военномедицинската академия защитават научната ценност на опитите с животни и настояват, че забраната на вивисекциите ще принуди лекарите да провеждат опитите си върху хора – на практика - да се изпитват върху хора методи за лечение непроверени преди това върху лабораторни животни.

Иван Павлов добавя своето лично изявление: "Винаги когато започнем опит, в края на който подопитното животно ще умре, изпитвам тежко чувство на съжаление, че прекъсвам ликуващия живот… Когато режа и разрушавам живо същество, потискам в себе си горчивия упрек, че с грубите си непохватни ръце троша независим, изящен механизъм. Но понасям това в интерес на истината и за благото на хората".

Статията е част от историята на:

• История на дисекциите
• История на Иван Петрович Павлов