Ужасяващият съветски експеримент, при който група хора прекарват 15 дни без сън

В края на 40-те години на миналия век съветски учени затварят заедно петима човека в херметична камера и изпробват върху тях експериментален газ, който предотвратява заспиването. По този начин те искат да проучат последствията от продължителното лишаване на организма от сън.

Първоначалната цел на т. нар. Николаев газ е да държи войниците будни на бойното поле за продължителен период от време по време на военни действия. Това би позволило на правителството или да използва по-малко войници, или да увеличи силата и способностите им.

Невротоксичният газ е кръстен на Феликс Николаев: предполагаем войник,за когото до нас е достигнало ограничено количество информация, но името му присъства в записките на експеримента.

В продължение на 15 дни съветските учени държат будни 5 човека, използвайки експерименталния газов стимулант. Учените внимателно следели нивата на кислород в залата, за да не убият експерименталните си обекти, тъй като газът бил токсичен в големи количества. По това време все още не съществуват камерите за наблюдение и руснаците разполагат само с микрофони и малки кръгли прозорци с дебелина 15 см. В херметичната камера затворниците разполагали с книги, походни легла без завивки, течаща вода и тоалетна, и храна за месец.

Опитните свинчета били политически затворници, обявени за врагове на народа по време на Втората световна война.

Първите 5 дни

През първите 5 дни от експеримента всичко вървяло гладко. Затворниците не се оплаквали, защото им било обещано, че ако участват доброволно и не спят, ще бъдат освободени. Учените следели действията и ежедневието им и забелязали, че започнали все повече да обсъждат помежду си травматични инциденти, които са преживели в миналото. След четвъртия ден разговорите им станали още по-мрачни.

След петия ден те започнали да протестират срещу ситуацията и обстоятелствата, довели ги до тук и започнали да показват признаци на засилена параноя. Спрели да си говорят един с друг и вместо това шепнели в микрофоните и срещу непрозрачните кръгли прозорчета. Всеки от тях смятал, че може да спечели доверието на учените, доносничейки за останалите. В началото учените смятали, че поведението им е резултат от експерименталния газ…

Деветият ден

На деветия ден единият експериментален обект започнал да крещи. Той тичал из залата, крещейки непрестанно в продължение на 3 часа, като в даден момент вече само скимтял, защото не можел да произведе по-силен звук. Учените стигнали до заключението, че е скъсал гласните си струни. Но по-странно е поведението на останалите затворници… всъщност те не реагирали по никакъв начин. Те продължили да шепнат в микрофоните, докато друг от тях не започнал да крещи. Други двама некрещящи затворници започнали да късат страници от книгите, да ги мажат със собствените си изпражнения и да ги лепят по прозорчетата. Крещенето спряло, както и шепотът в микрофоните. Учените вече не виждали какво се случва в стаята.

Дванадесетият ден

Учените проверявали микрофоните на всеки час, за да са сигурни, че работят, защото не можели да повярват, че е възможно при петима души нито звук да не излиза от залата. Нивата на кислорода сочели, че петимата затворници са живи. Само че отчетената консумация на кислород се равнявала на количества, характерни при тежки силови упражнения. В ранната утрин на 14-тия ден учените направили нещо, което обещали да не правят. За да получат някаква информация, те включили интеркома и се опитали да комуникират със затворниците. Те заповядали на затворниците да се отдръпнат от вратата и да легнат на земята или в противен случай ще бъдат застреляни. Учените също така обещали, че единият затворник ще си спечели незабавно освобождение. С изненада, те чули едно единствено изречение в отговор: "Вече не искаме да бъдем свободни."

Между изследователите и военните ръководители на проекта възникнал спор какво следва да се направи. Тъй като не успели да провокират никакъв друг отговор по интеркома, те решили, че в полунощ на петнадесетия ден ще отворят вратата на залата.

Петнадесети ден/полунощ

Учените прекратили изпускането на Николаевия газ в камерата и я напълнили с чист въздух. По микрофоните веднага се чуло роптаене. Три различни гласа започнали да се молят, сякаш за живота си, газът отново да бъде пуснат. Залата била отворена и в нея нахлули съветски войници, които да извадят навън опитните субекти. Затворниците започнали да крещят още по-силно отпреди.

Един от мъжете лежал мъртъв в 20 см кървава вода. От тялото му били откъснати парчета плът, с които бил запушен сифонът на пода. Всъщност всички обекти на експеримента били с жестоки наранявания. По-ужасното в случая било, че всички се били самонаранили и дори яли от собствената си плът.

Живите затворници били ужасени, че ще заспят и отказвали да напуснат камерата, молейки учените да пуснат отново газа. Двама били откарани до медицинско заведение за лечение. Единият дотолкова се противял на упойката, че чупел кости и късал плът и мускули. Веднага след като анестезията подействала, сърцето му спряло и той умрял. Другият обект бил подложен на хирургични интервенции без упойка. В крайна сметка всички тестови обекти намират смъртта си, а експериментът се оказва неуспешен.   

Поради естеството на материята, достоверността на този разказ не може да бъде доказана. Но съществуват сведения, че различни усъвършенствани версии на газа днес се използват по света като хипнотични катализатори или серум на истината. Поради тази причина всеки от вас сам трябва да прецени дали руснаците са способни на подобни нехуманни действия (разбира се, че са, но дали са го направили?). Ако ли да, остава още един въпрос – газът или лишаването от сън са отговорни за поведението на опитните субекти? Вероятно никога няма да разберем…

по статията работи: Величка Мартинова