Медикаментозни средства за лечение на множествената склероза от 1970г.

От 1970г.

През целия 20-ти век учени от цял свят били ангажирани с нелеката задача да намерят ефикасни средства за третиране на множествената склероза. Усъвършенстването на методите за диагностициране на коварното състояние допринесли много в успеха на тази мисия и дали ход на откриването на подходящите медикаменти. Дълго време терапията с кортикостероиди била най-често прилаганата и широко разпространена в случаите на тежки пристъпи при МС.

В края на 70-те години на 20-ти век в борбата с множествената склероза за пръв път били "въвлечени" интерфероните – гликопротеинови молекули, които можели да се похвалят с широк антивирусен спектър. В началото на своите експерименти учените започнали тестове с интерферон "бета 1", който в крайна сметка бил одобрен няколко години по-късно и започнал да се използва в производството на лекарства от 1993г. нататък.

Едновременно с това, през 1970-та група от учени изследвала животински модел на МС (ЕАЕ) в лабораторни животни и достигнала до заключението, че някои протеинови елементи на миелина проявяват защитни функции и предпазват животните от развитие на коварното състояние. Ентусиазирани от своето откритие, специалистите "запретнали ръкави" и много скоро успели да синтезират специален микс от протеини, с който започнали успешно да третират, първоначално, животинския модел на МС и след това – пациенти с въпросната диагноза. Продуктът бил кръстен "кополимер1", а впоследствие бил модифициран и широко използван в лечението на множествена склероза като лекарствен препарат под името "глатирамер ацетат".

В крайна сметка, през 90-те години на 20-ти век и интерфероните, и глатирамер ацетатът съставлявали основния лекарствен "арсенал" в борбата със страшната болест.

Статията е част от историята на:

• История на множествената склероза