Нобелови лауреати за физиология или медицина за периода 1981 - 2000, 5 част

От 1981г. до 2000г.

>>> Продължение Част 4

1981 година - американският лекар Роджър Спери получава Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития, свързани с проучване на мозъчните полукълба (хемисфери).

Същата година Нобелови лауреати стават и учените Дейвид Хюбъл и Торстен Висел за работата си върху обработката на информацията в зрителната система.

1982 година - Суне Бергстрьом, Бенгт Самуелсон и Джон Вейн са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за постиженията си относно простагландините и биологично активните вещества (субстанции).

1983 година - Барбара Макклинтък става Нобелов лауреат за откритието си на подвижни генетични елементи.

1984 година - учените Нилс Йерне, Георг Кьолер и Сезар Милстейн получават Нобелова награда за физиология или медицина за своите теории относно специфичността на развитие и контрол на имунната система и откриване на принципа за производство на моноклонални антитела.

1985 година - Майкъл Браун и Джоузеф Л. Голдщайн разкриват особеностите в относно регулирането на обмяната на холестерола, с което си спечелват Нобелова награда за физиология или медицина.

1986 година - учените Стенли Коен и Рита Леви-Монталчини стават Нобелови лауреати за своите открития, свързани с растежните фактори.

1987 година - Сусуму Тонегава открива генетичния принцип за производство на антитела, с което печели Нобелова награда за физиология или медицина.

1988 година - Сър Джеймс Блек, Гъртруд Елайон и Джордж Хичингс стават Нобелови лауреати за своите постижения при откриване нa важни принципи, свързани с наркотичната терапия.

1989 година - Джон Майкъл Бишоп и Харолд Вармъс са открили произхода на ретровирусните онкогени на клетъчно ниво, с което са били отличени Нобелова ни с награда за физиология или медицина.

1990 година - Нобеловите лауреати Джоузеф Мъри и Донал Томас са направили открития, свързани с лечението на хората от заболявания посредством трансплантацията на различни органи и клетки.

1991 година - Ервин Неер и Берт Закман са допринесли за развитието на медицинската наука чрез своите открития, свързани с разкриване функцията на единичните йонни канали в клетките. За тези свои открития са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина.

1992 година - Едмънд Фишър и Едуин Кребс са станали Нобелови лауреати за откритията си относно обратимото белтъчно фосфорилиране и ролята му като регулатор в биологичните процеси.

1993 година - Ричард Робъртс и Филип Шарп са направили открития, свързани с връзката между гените, с което са отличени и като Нобелови лауреати.

1994 година - На учените Алфред Гилмън и Мартин Родбел е връчена Нобелова награда за физиология или медицина за откриване на Г-протеините и тяхната роля в сигналната клетъчна трансдукция.

1995 година - Едуард Люис, Кристиане Нюслейн-Фолхард и Ерик Вишаус са станали Нобелови лауреати за техните открития, свързани с генетичния контрол на ранното ембрионално развитие.

1996 година - Питър Дохърти и Ролф М. Цинкернагел правят открития, свързани с разгадаване на специфичността на имунната защита на клетъчно ниво.

1997 година - На Стенли Прусинър е връчена Нобелова награда за физиология или медицина за откритието на прионите, а впоследствие и на нов биологичен принцип на инфекция.

1998 година - Учените Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад са направили открития, свързани с ролята на азотния оксид като сигнална молекула в сърдечно-съдовата система.

1999 година - Гюнтер Блобел е открил, че белтъците притежават специфични сигнали, които определят тяхното транспортиране и локализация в клетката.

2000 година - през тази година с Нобелова награда за физиология или медицина са отличени трима учени: Арвид Карлсон, Пол Грийнгард и Ерик Кандел, за откритията им свързани със сигналната трансдукция в нервната система.

Продължава >>>

Статията е част от историята на:

• История на Нобеловите награди в медицината