Нобелови лауреати за физиология или медицина за периода 1901-1920, 1 част

От 1901г. до 1920г.

Представяме ви велики имена на Велики учени, заслужили напълно своите отличия и своето награждаване чрез Нобелова награда в областта на медицината. С гордост могат да се нарекат "Победители".

Принос  за създаването на този начин за отличие има шведският химик и инженер, изобретател на динамита, Алфред Бернхард Нобел, който е оставил голяма част от своето състояние в завещанието си именно за създаването на Нобеловите награди. Не е случайно и тяхното име.

Нобелови лауреати:

1901 година - Физиологът с немски произход Емил Адолф фон Беринг е първият получил Нобелова награда за физиология или медицина - "За работата си върху серумната терапия и нейното прилагане при дифтерия", с което е създал един нов път и е дал огромен тласък за бъдещото развитие на медицинската наука.

1902 година - Британският лекар Роналд Рос получава Нобелова награда за физиология или медицина за своята работа върху заболяването Малария. Успял е да изследва развитието на болестта в организма, с което е поставил основите за успешните научни изследвания за тази болест и начините за борба с нея.

1903 година - Датският лекар Нилс Риберг Финсен е бил отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за приноса, който е оставил в лечението на "Лупус вулгарис" (кожна форма на Туберкулоза)  чрез т.нар. светлинна терапия. Успял е да разработи уред, който генерира изкуствено светлина.

1904 година - Физиологът Иван Петрович Павлов е първият носител на Нобелова награда за Русия. Нобелова награда е получил благодарение на своята работа върху физиологията на храносмилането.

1905 година - Немският учен Роберт Кох е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития върху заболяването Туберкулоза.

1906 година - Италианският учен Камило Голджи е станал Нобелов лауреат за работата си върху структурата на нервната система.

1907 година - Френският лекар Шарл Луи Алфонс Лаверан получава заслужено Нобелова награда за физиология или медицина за разкриване ролята на протозоите като причинители на заболявания и по-конкретно - маларията.

1908 година - Руският учен Иля Илич Мечников е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за своите постижения в областта на имунологията и изучаване на имунитета.

1909 година - Швейцарският хирург Емил Теодор Кохер е Нобелов лауреат  за постиженията си в областта на физиологията, хирургията и патологията на щитовидната жлеза.

1910 година - Отличен с Нобелова награда за физиология или медицина е и немският философ и лекар Албрехт Косел. Наградата получава за своите трудове върху изучаване на протеините (белтъците) и нуклеиновите киселини.

1911 година - Шведският лекар, офталмолог, Алвар Гулстранд е успял да защити докторската си работа върху теорията за астигматизма и е станал носител на Нобелова награда за физиология или медицина за работата си върху диоптриката на окото.

1912 година - Алексис Карел е френски хирург и биолог, станал Нобелов лауреат за физиология или медицина за своята работа върху хирургическите съдови нерви и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи.

1913 година - Френският физиолог Шарл Робер Рише става горд носител на на Нобелова награда за физиология или медицина с приноса, който е дал, изучавайки Анафилаксията. Най-голяма известност добива със своите проучвания върху анафилактичният шок при човек.

1914 година - Отологът Роберт Барани получава Нобелова награда за физиология или медицина за своята работа върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат на ухото.

1919 година - Джулс Бордет получава Нобелова награда за физиология или медицина за откритията си, свързани с имунитета.

1920 година – Датският учен Аугуст Крох е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за постиженията си и откриването на механизма, който регулира капилярното движение.

Продължава >>>

Статията е част от историята на:

• История на Нобеловите награди в медицината