Опити на средновековна Англия да контролира епидемията от чума

от 28 окт 2016г., обновено на 13 май 2019г.

От 1518г.

Библиотеката "The Claude Moore Health Sciences Library", стопанисвана от университета във Вирджиния, притежава някои изключително редки и интересни издания на книги, формиращи любопитни исторически колекции. Когато ръководството на университета е взело решението да се сканират томовете, разказващи за чумата в Англия от началото на 16 век, била открила ценна информация за пагубното инфекциозно заболяване и законите, касаещи контрола над него.

Може да се твърди със сигурност, че в Англия чумата е едно от първите заразни заболявания. За разлика от много други европейски страни, включително Италия и Франция, Англия не разполага с публично предписани предпазни мерки срещу чумата до 1518 година. Едва в края на годината кралската прокламация на Хенри VIII от месец януари 1518 година започва да урежда начините за контрол над "заразните инфекции". През следващите 60 години, управниците на някои английски градове съставят регламенти за контрол над чумата и за финансирането на грижите на заразените лица и погребението на загиналите.

Въпреки това, до началото на 1578 година на Острова все още не се е наблюдава ясна централна политика, важаща за цялата страната. През тази година личният съвет, управляван от Елизабет I направил опит да се регулира чумната епидемия в цяла Англия. Новите кралски заповеди, които са заимствани от правилниците на някои европейски страни (като например Италия), очертават необходимостта да се изолира разпространението на заразата чрез обезопасяване на областите, където се наблюдава разпространението на т.нар. отровна миазма (лош, болестотворен въздух, за който се считало, че причинява заразните болести).

Друга значима мярка за защита на английското население от зловредното влияние на чумата е отпечатването и разпространението на заповеди, съвети и препоръки, касаещи поведението и лечението на хората по време на чумната пандемия.

От казаното да тук можем да обобщим, че до 1518 година на Острова все още не съществува здравен административен акт, който да окаже контрол над зародилото се бедствие, а историците свидетелстват, че след този момент ситуацията започнала да се облекчава до известна степен.

Статията е част от историята на: