Откриване на преносителя на маларийния паразит

От 20.1897г.

В периода между 1884г. и 1897г. лекарите и учените от цял свят все по-убедено започнали да смятат, че заразата от малария се пренася от определен вид комари. И тук обаче мненията били разнообразни. Някои специалисти вярвали, че заразяването става чрез прием на замърсена от инфектирани комари вода. Други пък твърдели, че инфекцията е в резултат на вдишване на прах от пресъхнали водни басейни с мъртви в тях насекоми.

Шотландският лекар Патрик Менсън бил един от ентусиастите, които се захванали сериозно с установяването на разпространителя на коварния инфекциозен агент. През 1894-та шотландецът решил да се установи в Лондон и да започне активна изследователска дейност по темата. Тъй като обаче не бил в подходящо здраве и не можел да си позволи да работи в някоя от страните с епидемия от малария, той спешно се нуждаел от помощник. След дълго умуване за това кой може да му бъде наистина полезен, Патрик все пак се спрял на британеца Роналд Рос.

По това време Рос бил на 37 години и бил военен хирург в Индия. Самият той имал собствена версия за маларията и смятал, че тя се развива вследствие на стомашна инфекция. Съвместната работа на двамата специалисти започнала през втората половина на 1894-та. Менсън набързо (само с няколко кръвни проби) успял да убеди Рос, че комарите имат много общо с разпространението на маларията и точно това трябвало да бъде практически доказано.

Роналд приел мисията присърце, върнал се в Индия и през следващите четири години, под ръководството (макар и от разстояние) на по-старшия си колега започнал своите проучвания. Двамата непрекъснато си разменяли писма – кореспонденция, която е съхранена в историческите архиви. От тези писмени сведения става ясно, че отношенията между тях съвсем не могли да се нарекат гладки, тъй като основният приоритет на Рос били задълженията му като военен медик, а това често измествало на заден план работата върху маларията. Нещо повече, през свободното си Роналд бил по-заинтересуван да пише поезия и новели, отколкото да "преследва"… комари. В началото сътрудничеството между двамата мъже генерирало немалко положителни резултати, но малко по-късно завършило с ожесточени спорове и раздяла на пътищата.

Любопитството на британския лекар обаче вече било отключено. Затова, след като се върнал от Индия, Рос се заел да изследва стотици комари, взети от различни епидемични региони, но дълго време – без успех. Не се отказал обаче, а продължил търпеливо да "общува" с насекомите и след поредица от експерименти най-накрая открил издайнически, оцветени в черно, телца върху стомашната стена на комар, експериментално хранен с кръвта на болен пациент. Рос бил изключително доволен и нарекъл тези телца спори. Тъй като бил специалист по ентомология, той дори си позволи да направил квалификация на изучаваните от него комари. Един от видовете, който днес е известен като род Анофелеси, се оказал преносителят на маларийния паразит. Роналад установил, че, след като били заразени, в стомасите на "разбойниците" се появяват специфичните пигментирани спори, забелязани още от Алфонс Лаверан. Роналд Рос направил своето откритие на 20-ти август 1897г., която дата по-късно в кореспонденция със свои колеги нарекъл "Деня на комара".

За съжаление, медикът не успял да завърши изследването си, тъй като бил изпратен в Калкута, където маларията по това време не била на "дневен ред". За сметка на това, той имал достъп до лаборатория и започнал да се занимава с птичия малариен паразит Proteosoma relictum (сега наричан Plasmodium relictum), разпространен в областта при много видове крилати, между които гарвани и врабчета.

Специалистът открил, че Proteosoma relictum бил пренасян от сивите комари от рода Culex. От 242 насекоми, хранени с кръвта на инфектирани птици, при 178 се появили характерните за маларийния паразит пигментирани спори. Роланд заключил, че, хранейки се от заразени птици, комарите поглъщали мъжки и женски гаматоцити, които се оплождали в стомаха на комара. След това на повърхността на стомашната стена се развивали спори. Те произвеждали бактерия, която попадала в слюнчените жлези на насекомите, и намирала нов приемник чрез повторното хранене на комара с кръв. Британецът съобщил своите открития в публичното пространство през 1898г. Той предположил, че механизмът на пренасяне на заразата при птиците вероятно ще е същият и при хората.

През 1896г. италиански негови колеги довършили започнатото от него. Те хранили местен вид комар от рода Анофелеси с кръвта на заразени пациенти, след което, чрез ухапване, комарът пренесъл заразата на здрави хора. През следващите две години италианците доказали и още нещо важно: че само женският комар от този вид може да пренася заразата. Учените методично събрали изследванията си описали целия жизнен цикъл на голям брой маларийни паразити.

В заключение можем да кажем, че доказването на ролята на комарите в разпространението на маларията "въоръжило" учените с важно познание срещу древната болест. Оттук нататък специалистите били въвлечени в търсене на ефективни начини за превенция срещу заболяването, а много скоро щял да бъде направен опит за създаване на ваксина срещу малария. 

Статията е част от историята на:

• История на ваксините