Писмени трудове, описващи лечебната употреба на мечото грозде

от 27 окт 2016г.

От 1601г.

Един от ранните писмени източници, разказващи за лечебната употреба на мечото грозде през Средновековието в Уелс датират от 13 век. Други писмени трудове разказват, че целебното растение е използвано в северните райони като народен лек, дълго преди то да бъде пренесено в Централна Европа. В известни Ренесансови хербарии мечото грозде е споменавано от време на време, но за съжаление не е посочена никаква връзка, касаеща употребата му като натурален лекарствен продукт.

Мечото грозде е споменато в "Historia Rariorum Plantarum" от Карлос Клусиус Антверпен (1601), а диуретичните свойства на билката са споменати от Карл Линей в неговата "Материя медика" от 1749 година.

В Германия мечото грозде се използвало за лечебни цели в по-голям мащаб от средата на 18-ти век, а от началото на 19-ти век - употребата на мечото грозде започнала да се радва на по-широк спектър от медицински състояния. Билката намерила приложение в третирането на различни заболявания като асцит, литиаза, при лечение на диабет, гонорея и т.н. Днес употребата на растението е съсредоточена главно в антисептичните и диуретичните му свойства. Впоследствие листата от мечо грозде започнали да се използват също и в Новия свят от северноамериканските индианци при третирането на заболявания на пикочните пътища (по този въпрос е писал немският изследовател Фроне през 1977 година).

Медицинските ползи от мечото грозде били документирани в множество фармакопеи, фармакогностични текстове и наръчници, датиращи от 1926, 1938, 1947, 1953, 1960, 1977, 1986, 1998, 2002, 2003 и 2009 година. Те са: „Deutsches Arzneibuch” (1926 година), „Сeskoslovenský lékopis” (1947 година), „Hagers Handbuch der Pharmazeutischen Praxis” (1938 година), „Pharmacopoeia Helvetica” (1953 година), „Österreichisches Arzneibuch” (1960 година), „The Extra Pharmacopoeia” (1977 година), „Deutsches Arzneibuch” (1986 година), „The Complete German Commission E Monographs” (1998 година), „Monographs on selected medicinal plants” (2002 година), „Monographs”( 2003 година), „European Pharmacopoeia” (2009 година).

Листата от мечото грозде традиционно се използват за лечение на заболяванията на пикочните пътища, а именно традиционната употреба на лечебното растение се превърнала в предпоставка за стартирането на производство на билкови медикаменти, които включвали полезната билка и подобрявали здравето на хората.

Статията е част от историята на: