Данни, касаещи лечебните продукти с мечо грозде, разпространени на фармацевтичния пазар в някои страни от Евросъюза в края на 20 и началото на 21 век

От 1976г.

През целия 20 век и до началото на 21 мечото грозде е успяло да докаже репутацията си на отлично лечебно растение, третиращо заболяванията на пикочните пътища поради своето диуретично и антисептично действие. Нещо повече, всички факти и знания, описани в "старите медицински книги", с които хората са се лекували в миналото, вече успели да получат своето научно обяснение.

Хората можели да се възползват и от по-лесните начини да се приема целебното растение, а именно във вид на таблетки. Различните фармацевтични компании от Стария континент започнали да произвеждат таблетките с мечо грозде, които започнали постепенно да се разпространяват през различни години на територията на Европейския съюз. В текста по-долу ще имате възможност да откриете кои са тези държави и ще научите през кои години разпространението на таблетките с мечо грозде е стартирало.

И така, производството на прахообразните растителни субстанции от мечо грозде, разпространяващи се на пазара в твърди обвити лекарствени форми, съдържащи по 500 мг прахообразно растително вещество в Германия, е стартирало около 1976 г. Дозировката на препарата за възрастни и юноши над 12 години била по 6 таблетки, които следвало да се приемат по 4 пъти дневно. Този вид германски таблетки с мечо грозде се използвали за лечението на възпалителни заболявания на пикочния тракт. Продуктът не трябвало да се използва за период, по-продължителен от седмица, а честотата не трябвало да бъде повече от 5 пъти в годината, без да е проведена консултация с лекар.

Мечото грозде, стрито под формата на капсули (1 капсула съдържала по 270 мг от прахообразно растителното вещество) е регистрирано като лекарствен продукт в Испания за пръв път през 1991 година. Дозата, която можело да се приема, е по 1 капсула 3 пъти дневно. Продуктът се използвал като диуретик в Испания. Употребата на тези таблетки при децата не се препоръчвала.

Във Франция през 1982 година се появили твърди капсули с мечо грозде, съдържащи 350 мг прахообразно растително вещество. Дозировката била 2 капсули, които се пиели по 2 пъти дневно. Продуктът "традиционно се използвал за премахването на излишното количество вода, натрупано в тъканите и като помощно средство, подпомагащо диуретичното лечение".

Раздробени растителни съставки в билковия чай от мечо грозде

Стритите и раздробени растителни частици мечо грозде, ползвани под формата на билков чай, са регистрирани и разрешени за продажба в Германия, Полша, Испания и Литва около 1986 година. В Словения този чай можел да се намери в аптеките след едва след 1996 г., а в Естония - след 2005 година. В тези европейски страни чаят от мечо грозде се приготвял от 1,5 - 3 грама от растението, сварени в 150 милилитра вряща вода. Лечебната отвара трябвало да се приема от 3 до 6 пъти дневно. Чайовете с мечо грозде се препоръчвали за лечение на неусложнените, леки инфекции на долните пикочни пътища (в Полша и Словения), за лечението на възпалителни заболявания на пикочната система (в Германия и Литва) или като диуретик и антисептик (в Испания и Естония).

Сухи екстракти от мечо грозде

Разрешението за търговията с таблетки от мечо грозде, съдържащи 500 мг сух екстракт от растението, разтворен в етанол в Белгия е в сила разрешена от 2006 г. насам. Препоръчителната доза, която възрастни и юноши могат да приемат, е 2 таблетки, които се пият по 4 пъти дневно. Продължителността на употребата на тези лекарства трябвало да се ограничи в рамките на 5 дни. Продуктът се използвал като антисептик при цистит при възрастните жени, които нямали други здравословни проблеми. Употребата от бременни жени не била позволена.

В Германия разрешението за продажбата на филмирани таблетки, съдържащи 238.7-297.5 мг сух екстракт от мечо грозде, подложен на екстракция с разтворител (етанол 60%) е в сила от 1976 година. Дозировката е 2 таблетки (3 пъти дневно).

В Полша, филмираните таблетки, съдържащи 215 мг сух екстракт от мечо грозде, екстрахирани с разтворител на водна основа, което съответства на 40 мг на арбутин са регистрирани и одобрени за продажба през 2000 година. Дозата за възрастни и юноши над 12 години е 4 таблетки, които се приемат по 3 пъти дневно. Таблетките следвало да се използват при неусложнени инфекции на долните пикочни пътища, а ако се съчетаят с антибиотично лечение, не показват особено добри резултати.

Във Франция твърдите капсули, съдържащи 200 мг сух екстракт от мечо грозде, екстрахирани с разтворител на водна основа, са регистрирани и одобрени от 1992 г. Дозировката е една капсула, която се приемала два пъти дневно. Лекарственият продукт "традиционно се използвал като помощно средство, подпомагащо диуретичното лечение на пикочните пътища".

Течните екстракти от мечо грозде в Германия се ползвали като лекарствен продукт за перорален прием и са били одобрени за продажба от 2006 година. Дозировката им е от 1.8 - 3.6 мл от продукта, които се приемат по 4 пъти дневно. Течният екстракт от мечо грозде се използвал за поддържащо лечение на възпалителните заболявания на пикочните пътища при възрастни и юноши над 12 години. Продуктът трябвало да се използва не повече от една седмица и не повече от 5 пъти в годината, без консултация с лекар.

Ако трябва да обобщим информацията, описана по-горе, можем да кажем със сигурност, че всички изброени по-горе лекарствени продукти с мечо грозде, са предназначени главно за лечението на възпалителни заболявания на пикочния тракт. Те се прилагат за възрастни и юноши над 12 години и трябва да се ползват не повече от една седмица и не повече от 5 пъти в годината, без изрична лекарска консултация. Освен това, самата поява, разпространението и продажбите на таблетките с мечо грозде, са важен етап от историята, разказваща за употребата на лечебното растение, тъй като то е подобрило здравето на много хора.

Статията е част от историята на:

• История на мечото грозде