Поява и развитие на холерната епидемия в Англия до 1865 година

От 1800г. до 1865г.

В периода около 1800 година Лондон е най-големият град в Европа. Именно тогава градът е поразен от последиците на все по-бързо увеличаващото се население. Сред пренаселените, вонящи гета, където най-бедните граждани били буквално заобиколени от собствените си отпадъци, се създавали подходящи условия за избухването на заболявания.

Холерата тръгва от бедните квартали

Действително при такива условия болестите сред жителите на Острова били неизбежни, а сблъсъкът с холерната епидемия на населението, живяло във викториански Лондон след 1832 г., имал изключително тежък и негативен социален ефект.

Разпространявана чрез бактерии, холерата нанасяла ужасяващи увреждания върху човешкото тяло. Въпреки че инфекцията е убила по-малко хора в сравнение с другите съвременни заболявания (като грипа или туберкулоза), холерата е виновна както за високата смъртност сред населението, така за появата на истински социален и икономически катаклизъм. За съжаление във викторианска Англия не е имало лечение за опасното заболяване – въпреки че немалко шарлатани непрекъснато се стремели да забогатеят от хорското страдание.

Появата на холерата в Лондон предизвикала дебат за природата на развиващото се човешко общество. Хората си задавали въпроса дали съществуването на окаяните гета в Индия (считало се, че там първоначално се е зародило заболяването) и еднакво мръсните лондонски квартали със страховити градски пейзажи били реалната цена, която трябвало да бъде платена като "данък" от развиващото се общество?

Британците, подтикнати от своеобразната комбинация от загрижеността за бедните лондончани, здравословните инстинкти за самосъхранение (на елита) и страха от опасната болест, се постарали да положат усилия за развитието на общественото здраве не само в столицата, но и в цяла Великобритания. Тези предпоставки вдъхновили началото на някои от първите изследвания, касаещи условията за живот сред населението.

>>> Приносът на трима учени за откриването на холерната бактерия

Първи стъпки към изграждане на канализация

В резултат на епидемията от холера водещият английски реформатор Едуин Чадуик стартирал проучване на състоянието на обществената канализация. Неговият доклад от 1842 подчертава ясната връзка между болестта и условията на живот, призовайки лондончани да предприемат спешни действия. След 1848 година Чадуик бил назначен за комисар по санитарните въпроси към новосформирания първи съвет на здравеопазването в Англия. След този момент той действително имал силата да промени ситуацията. Но за съжаление действията му били водени от теорията за болестотворната миазма (считало се, че болестите се разпространявали от заразен, застоял въздух, който инфектирал хората) като причина за зараждане на болестите. За да се премахнат източниците на болестотворния въздух, той подел кампания по премахването на човешките отпадъци чрез подобрения и изчистване на канализацията. За жалост това довело до още по-голям приток на непречистени отпадъчни води към река Темза - основният източник на питейна вода за Лондон. Чрез по-нататъшно замърсяване на главния водоизточник в Лондон рискът от появата на холера значително бил увеличен.

За разлика от много от своите съвременниците, д-р Джон Сноу не бил сред привържениците на миазмената теория. Той публично заявил през 1849 г., че холерата се разпространява чрез водата. Медикът вече бил изследвал връзките между водоснабдяването и смъртните случаи от холера, когато болестта се завърнала през 1854 г. Доктор Сноу бил "виновен" и за идентифицирането на холерното бедствие, а работата му в тази област помогнала за спасяването на много животи.  

За съжаление важността от работата на Сноу не била призната веднага, а вярата в миазмите продължила. За щастие „Великата воня” в Лондон от 1858 подпомогнала премахването на холерата от Острова завинаги. И така, освен че нямало как да се пренебрегне вонята на Темза, страхът от миазмата принудил английския парламент да стартира един от най-големите инженерни проекти на века – изграждането на нова канализационна мрежа в столицата. Първата част от плана се реализирала по проект на Джоузеф Базалгет през 1865 г., но усилията се оказали трудоемки и бавни, а резултатът незадоволителен – холерата се върнала година по-късно. Тези печални събития насочили вниманието на обществото към теорията на Сноу.

Жертвите на холерната епидемия били почти изцяло ограничени до районите на Източен Лондон, чиито отходни води не били свързани към новите канализационни колектори. Така жителите на бедните квартали, освен че били оставени на произвола, били принудени и да пият замърсените води на останалите си лондонски съграждани. При тях реформата просто не достигнала достатъчно бързо.

Статията е част от историята на:

• История на холерата