Начало История на медицината Откритие на холерния бацил по време на епидемия в Лондон

Откритие на холерния бацил по време на епидемия в Лондон

От 1856г.

Откритие на холерния бацил по време на епидемия в Лондон - изображение

В средата на XIX век холерата продължава да бъде една от най-загадъчните за учените болести. Всичко се променя през 1854 г., когато италианският учен Филипо Пачини открива холерния бацил. Той публикува проучване, което съдържа подробности за причините за многобройните смъртни случаи и препоръчителните методи на лечение. За съжаление работата му се превръща в причина за протести от привържениците на теорията за болестотворната миазма, причиняваща зарази. По това време тя доминира сред европейските лекари и учени. Привържениците считат, че всички болести се предават от човек на човек чрез вредните изпарения, а микробите са безобидни форми на живот, които нямат отрицателно въздействие върху организма.

Междувременно третата холерна пандемия достига и Европа. В Лондон, на улица „Broad Street” през 1856 г. е отчетена най-смъртоносната холерна епидемия в историята на Великобритания. През първите три дни загиват 127 души. До 10 септември жертвите на тежкото заболяване стават 500, а 10 дни по-късно броят достига до 600. За разследване на причините за това бързо разпространение на болестта до мястото на трагедията е изпратен известният английски лекар, считан за основател на епидемиологията - Джон Сноу (1813 -1858). След като медикът провежда разговори с местните жители, разбира, че източникът на инфекцията е водна помпа, която се ползва от жителите на улица „Broad Street”. Независимо от факта, че медикът се конфронтира с ожесточените поддръжници на теорията за болестотворната миазма, Сноу продължава да защитава позицията, че водата е източник на холерната инфекция в Лондон. Лекарят убеждава местните власти да изключат изпомпващото вода съоръжение.

Скоро след това епидемията затихва. Въпреки това д-р Сноу продължава да разследва причините, поради които чистата питейна вода е контаминирана с холера. Той открива, че местната водоразпределителна компания събира вода от Темза, която е смесена с отпадъчни води. По-късно медикът разбира, че помпата е разположена в близост до дворовете на хора, чиито външни тоалетни не са изолирани правилно - чрез почвените пластове се осъществява контакт между питейната вода и канализацията.

Д-р Сноу аргументира твърдението си, че холерна инфекция би могла да възникне по фекално-орален път. Теорията му среща яростни критики не само от привържениците на теорията за миазмата, но и от отвратените английски граждани. Въпреки това, избухването на епидемия от холера на „Broad Street” остава в историята на медицината като отправна точка за въвеждането на строги санитарни правила за проектирането на системите за водоснабдяване и канализация, като се цели предотвратяване на разпространението на епидемии сред населението.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://museum.impharma.ru/text/362

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияНаправления в медицинатаЛеченияНовиниИзследванияЛюбопитноНормативни актовеАлт. медицинаЗдравни съветиКлинични пътекиБотаникаОрганизацииМикробиологияСнимкиЛайфстайлПсихологияДиетиХранене при...СпециалистиТестовеСоциални грижиИнтервютаЗаведенияАнкети