Примери от 4 век, доказващи древната употребата на антибиотични вещества

От 350г.

Ако ви попитат кое е най-успешното лекарство в съвременната медицина от началото на 20 век, вероятно едно от първите ви предположения ще бъдe: антибиотците. И действително, вие ще бъдете прави - до известна степен. Знаете ли къде е уловката? Ами, антибиотиците всъщност далеч не са толкова "млади", за колкото ги считаме. Единственото нещо, което е валидно за този вид лекарства е, че те са спасили живота на много хора. Колкото до "възрастта" на антибиотиците, ще се опитаме в следващите редове да ви докажем и убедим, че и нашите предци са разчитали на лечебната сила на тези медикаменти, за да контролират основните причини за заболеваемост и смъртност. Единствено "външният вид" на тези лекарства е бил различен.

И така, противно на общоприетото мнение, употребата на лекарствата, убиващи бактериите не е била позната единствено на медиците, работили в т.нар."антибиотична ера" (тя започва в началото на 20 век). Изследвания на учените доказват, че следите от тетрациклин (вид антибиотик), например, са изолирани в човешки скелетни останки от древна суданска Нубия (това е област в Североизточна Африка, разположена в средното поречие на Нил. Името й произлиза от древноегипетската дума "нуб" - злато, тъй като египтяните са получавали злато благодарение на търговията си с нубийската област), датиращи от 350-550 година след Христа. Учените, изследвали тази тема през 1980 година са Дж. Басет, С. Кийт, Дж. Армелагос, Р. Вилануева, Л. Мартин. Тяхното изследване се казва "Tetracycline-labeled human bone from ancient Sudanese Nubia (A.D.350)" и е публикувано в брой 209 на списание "Science".

Учените доказали, че единственият логичен начин, обясняващ как тетрациклинът се е натрупал в костите на тези древни хора, е консумацията на определени храни, богати на веществото. Така екипът на изследователите е доказал, че антибиотиците са се използвали още през 4 век. За съжаление е недоказуем фактът дали древният нубийски народ е ползвал този тип медикаменти целенасочено за третиране на заболяваия, или не.

Друг пример, илюстриращ употребата на вещества с антибиотични функции е доказан благодарение на хистологично изследване на проби, взети от средната част на бедрена кост, която датирала от края на римския период. Това изследване направено през 1989 година в Египет от д-р Кук и негови сътрудници. То носи заглавието "Fluorochrome labelling in Roman period skeletons from Dakhleh". Пробите, изолирани от учените показали и потвърдили, че тетрациклинът и в този случай е присъствал в хранителната диета на индивида. За съжаление питането дали нубийците са ползвали целенасочено антибиотични вещества от по-горе, е валидно и в този случай.

От казаното до тук със сигурност може да се направи извод едно - евентуалният прием на тетрациклин сред древните популации вероятно е бил "виновен" за защитния ефект сред нубийското население, тъй като медицинската история на този народ свидетелства, че скоростта на инфекциозните заболявания сред тях е била ниска, а археолозите рядко можели да се натъкнат на  следи от инфекции в костите.

Добре е да се има предвид, че тетрациклините са уникални в сравнение с другите антибиотици, тъй като те са силни хелатори, които се включват в хидроксиапатитната минерална част на костите и зъбния емайл и така този тип лекарствени вещества се превръщат в постоянни "маркери" с метаболитно активни зони, активни по време на излагането на тетрациклина. Евентуалните следи от излагане на въздействието на други антибиотици в древните популации са много по-трудни за изолиране и доказване. За тяхното съществуване има само косвени "улики", въплътени най-вече във вид на обичаи и анекдотични доказателства, разказващи за тези събития. Например, подобни истории описват антибиотичните свойства на червените почви в Йордания, използвани в миналото (те се използват и днес като евтина алтернатива на някои фармацевтични продукти) за лечението на кожни инфекции, са довели до откритието, че съществуват редица антибиотик-продуциращи бактерии. В резултат на тяхната жизнена дейност в почвите са се натрупвали антибиотични вещества. Този факт е доказан през 2009 година от Фалкинхам.

Други примери, разказващи за употребата на антимикробни средства в предантибиотичната ера в медицината могат да се открият в хирядолетната история на традиционната китайска медицина. Най-известният пример за това е откритието на мощния антималариен антибиотичен медикамент, известен като "кингаосу" (артемисинин), който е извлечен за пръв път през 1970 г. от пелинови растения от род "Artemisia", използвани от древните китайски билкари в продължение на хиляди години като лек за много заболявания.

И така, може да се твърди със сигурност, че през годините изследователите са успели да докажат употребата на антибиотичните вещества.  Почти недоказуем е обаче въпросът дали в употребата на тези вещества е имало умисъл, насочена към третирането на определени състояния. Вероятно немалко историци на медицината вярват в съществуването на подобна умисъл. Колкото до вас, изборът на това дали вярвате, че нашите предци са се лекували с антибиотични вещества, или не -  е личен. 

Статията е част от историята на:

• История на антибиотиците