Приносът на д-р Фредерик Харви Фостър Куин за популяризиране на хомеопатията в Англия

от 09 май 2016г.

От 1820г.

От хронологическа гледна точка, хомеопатията като алтернативен лек на лечение бил въведен на Острова през 30-те години на 19-ти век. Човекът, който пръв активно започнал да популяризира интересната лечебна методика в Англия, бил д-р Фредерик Харви Фостър Куин (1799-1878).

Куин имал късмета да се роди в аристократично семейство в Лондон. Като дете той бил обучаван в домашна среда и бил любимец на Лейди Елизабет Кавендиш (дукесата на Девън) и ирландския лорд сър Валантайн Ричард Куин. (Наред с дукесата на Уестминстър и Бедфорд, дукът и дукесата на Девън попадали в класацията на петте най-богати фамилии в Англия).

След като през 1820г. младежът се сдобил с медицинска диплома от университета в Единбург (интересно е, че дипломният му проект бил свързан с темата за отравянията с арсеник), младият мъж станал личен лекар на Кавендиш и пътувал непрекъснато с нея и с антуража й. По време на едно от тези многобройни и продължителни пътувания Фредерик се срещнал със Самюел Ханеман или по-известен като бащата на хомеопатията. За немалък период от време двамата се подвизавали в Рим и Неапол, където често се виждали и разменяли идеи.

Ентусиазиран от това образователно запознанство, през юли 1821г. Куин започнал своята медицинска практика в Неапол. Харизматичното му излъчване и добрите му социални умения, много бързо го направили популярен сред английските му съграждани, населяващи италианския град. По-късно пък, докато бил в Моравия, британецът често използвал камфор в лечението на пациенти, болни от холера, и дори, по съвет на Ханеман, излекувал себе си от въпросното състояние с натуралното растително средство. Благодарение на хомеопатията, лекарят временно успял да се справи и с астмата, която го тормозила от малък.

Нещо повече, Фредерик говорил отлично френски и, след смъртта на Самюел Ханеман, французите го обявили за достоен негов наследник. Не е случайно, че в Париж Куин бил избран за президент на Галското хомеопатично общество, позиция която заемал до края на живота си. Независимо дали присъствал или не на срещите на организацията, Фредерик спокойно можел да се настани на "кралския" стол, първоначално създаден за Ханеман и който никой друг нямал право да ползва.

Когато през 1832-ра се установил трайно в Англия, Куин започнал да популяризира хомеопатията преди всичко сред висшите кръгове в английското общество, защото бил убеден, че интелигентните хора ще оценят ефективността на това иновативно лечение. Междувременно, медицинската гилдия на Острова изкъсо следяла действията му и дори се опитала да го набеди за шарлатанин, но… без успех. Славата му на отличен медик растяла непрекъснато и едновременно с нея – желаещите да му станат пациенти. На 26-ти юни 1845г. англичанинът станал част от медицинския екип, грижещ се за дукесата на Кеймбридж.

Малко по-рано пък, през 1839-та, специалистът се заел с амбициозната задача да превежда научния труд на Самюел Ханеман - "Materia Medica Pura", но разразил се пожар в издателството унищожил 500-те копия от книгата. Впоследствие, влошеното здраве на Куин му попречило да повтори този опит.

Затова пък медикът усилено продължил с инициативите по разпространяване основните постулати на алтернативната система за лечение. През 1843г. той създал хомеопатичен диспансер в Лондон, който, макар и за кратко, съществувал под името "Сейнт Джеймс". На следващата година докторът основал английското Хомеопатично общество, на което, някак логично, бил избран за президент. През 1850г. пък, благодарение на него, врати отворила Хомеопатичната болница в Лондон, която и до днес е действаща институция. През октомври 1859-та Куин започнал да води редовни лекции в медицинското училище към болницата.

Като оставим настрана професионалната му кариера, Фредерик Куин бил запомняща се личност, много желан гост (както бихме го нарекли в наши дни – "душата на компанията") на светски събития. Той починал на 24 ноември 1878г., когато, независимо от помощта на хомеопатията, най-накрая загубил битката с астмата.

Статията е част от историята на: