Развитие на ринологията в края на 20 век

От 1970г.

Любопитен факт, касаещ ринологията от началото на 20 век, е че областта до известна степен е "изоставала" в развитието си в сравнение с отологията и ларингологията. Въпреки това ринологията е "положила" немалко усилия да се развие до средата на 20 век. По това време микроскопите започнали да се ползват при извършването на назални операции. Това нововъведение осигурило значителен напредък на хирургичните техники в областта на ринологията.

Ключови открития, важни за развитието на знанията по анатомия, физиология и патология на околоносните синуси са направени от професор Уолтър Месеркглингер и неговия колега професор Х. Стамбергер от Австрия. Учените се интересували как функционира аерацията на етимоидалните клекти в предната част, което се оказало от ключово значение за дренирането и аерирането на параназалните синуси и анатомията на страничната стена на носа.

Месерклингер е "възродил" употребата на ендоскопите, които се доказали като незаменими инструменти за извършването на някои хирургични процедури и диагностика на носа. Въвеждането на нови технологии също допринесли за напредъка в ендоскопските изследвания. Тази тенденция била най-осезаема  през 1954 г., когато в употреба навлезли ендоскопите с оптични влакна на компания "Storz Fiberoptic Company". Пример навлизането на новите технологии в ринологията е появата на компютърната томография, ползвана за пръв път през 1969 г. от Джофри Хаунсфийлд. Медикът извършил възможно най-подробен анализ на структурите на носната кухина и страничната стена на остеомеаталния комплекс. Освен това, компютърната томография подпомогнала развитието на функционалната ендоскопска хирургия на синусите, а работа на Кенеди допринесла за това.

Неврохирургията като помощна за ринологията дисциплина  също се възползвала от възможностите на ендоскопията. Жерар Гио е първият медик, използвал през 1970 г. ендоскопската техника за осигуряването на транссфеноидален достъп при неврохирургическа операция. Доктор Гио, съвместно с колегите си д-р Буше и д-р Халвс публикували информация за употребата на ендоскоп за осигуряване на достъп до хипофизни лезии, които преди това били подложени на резекция под микроскоп.

Друг фактор, предизвикал интересът на учените към областта на ринологията е въвеждането в употреба на хирургически манипулации, известни като ринопластики. Тези процедури за пръв път били проведени в Американската академия по реконструктивна и лицева пластична хирургия, основана през далечната 1964 година и в Европейската академия по челюстна хирургия, основана през 1977 година. Вероятно ринопластиката е манипулацията, „виновна” за насочването на „светлините от прожекторите” към ринологията.

От казаното до тук можем да обобщим, че оториноларингологията и ринологията в частност са сред областите в медицинската наука, които във времето на своето историческо развитие са претърпели изключително много промени, които са осигурили немалко предимства на специалността.