Защо хан Крум вдига наздравица с черепа на Никифор

От 811г. до 814г.

Първите две столетия от историята на Дунавска България са най-мистериозните години в нашето минало. Причините за това са няколко. Първият фактор е наличието на много малко писмени извори, създадени от самите българи. Повечето сведения за живота на нашите прадеди са писани от византийци, германци и араби. Втората причина събитията в ханството да са толкова неясни е липсата на организирана духовност. Преди княз Борис да въведе християнството като официална религия за всички жители на отечеството ни, в Тракия и Мизия са се изповядвали множество духовни вярвания.

От една страна славянското население отправя молитвите си към пантеона на Перун, Велес и Даждбог. Прабългарите от своя страна вярват в небесното божество Тангра, духовете покровители и орендата. Това са само двете основни религии по нашите земи… Получилото се разделение на верска основа не позволява на българските владетели да изградят единна духовна школа, която да се заеме с книжнина, да създава летописи и да описва в подробни документи важните събития, засягащи младата държава.

Затова ние разполагаме със сведения относно грандиозната битка при Върбишкия проход главно от византийски текстове.

Битката при Върбишкия проход

Това, което знаем със сигурност е, че ромейският император Никифор I тръгва към българската столица с 80 000 воини, за да „скърши“ ядрото на разрастващата се варварска държава. Хан Крум разбира, че Плиска е обречена и започва преговори с василевса, които се оказват неуспешни. На 20-ти юли, 811-та година византийците нахлуват в столицата. Вражеската войска превзема лесно града, тъй като няколко дена по-рано ханът напуска укреплението, оставяйки гарнизон от едва 12 хиляди души. След като столицата е превзета, Никифор I разрушава владетелските постройки, разграбва съкровището на хана и избива голяма част от цивилното население.

През това време Крум Страшни събира доброволческа войска, наброяваща около 45 000 души и устройва засада на византийския император във Върбишкия проход. Българските бойци примамват ромейската армия в тясната клисура, след това блокират с барикади двата изхода на тесния планински друм и започват да сипят залпове от стрели по противниците си.

На 26-ти юли, 811 загива не само огромна част от византийската войска, но и самият василевс. Гръцкият хронист Теофан твърди, че езическият владетел хан Крум наредил на подчинените си да отрежат главата на загиналия император, да премахнат от нея плътта и да обковат черепа на владетеля със сребро.

Летописецът споменава, че българският управник вдигал наздравици със своята страховита чаша, когато се събирал в чертозите си с подчинените нему славянски князе.

Мистерията около чашата на хан Крум, изработена от черепа на Никифор

Колкото и интересна да е историята, криеща се зад фразата „Ха, наздраве, с Никифоровата кратуна“, учените все още спорят дали въпросната „кратуна“ изобщо е съществувала. Макар в повечето сувенирни магазини да се продават реплики на емблематичната Крумовата чаша, археолозите и до днес не са открили предмет, наподобяващ Теофановото описание.

Дори чашата да е реална, за историците все още остава загадка какъв е бил мотивът на българския владетел, наредил нейното изработване. Според гръцките хронисти зловещият артефакт служи на хана като варварско доказателство за неговата мощ, с която да впечатлява славянските князе и българските боили. Тази теория не е особено популярна сред нашите академици. Те смятат, че „Никифоровата кратуна“ има много по-сложна обредна функция.

Както споменахме по-горе, прабългарите вярват в мистична сила, наречена от историците оренда. Тя представлява животворна енергия, обхващаща като невидима мъгла целия свят. Тази сила се съдържа в различно количество в скалите, дърветата, животните и хората. Смята се, че владетелите канализират орендата на целия си народ. Най-голяма част от нея се съдържа в сърцето и главата на управника.

Според родните ни историци хан Крум пие вино от черепа на Никифор, за да може да усвои живителната енергия, събрана в императора. Ако тази теория е вярна, ханът се опитва да се сдобие с повече вътрешна мощ, която да използва при предстоящите сражения с Византия. В този случай в акта на владетеля няма нищо показно, напротив, той се опитва да подсили собствените си мъдрост и мощ. В подкрепа на тази теза служи един интересен фрагмент от текстовете на Теофан. Хронистът твърди, че хан Крум дава и на своите подчинени да пият вино от черепа на василевса. Откъсът може да бъде тълкуван като доказателство за опита на управника да укрепи духовете на своите подчинени, подготвяйки ги за мащабните сражения с Византия.

За съжаление военната кампания, която хан Крум планира срещу южната си съседка, така и не се осъществява. Владетелят е удушен в палатката си по време на похода срещу Константинопол.

Каква е била целта на страховитата чаша е мистерия, която учените тепърва се опитват да разгадаят. Но независимо дали артефактът е служил като символ на власт или като сакрален предмет, хан Крум остава един от най-емблематичните български владетели, тъй като първи осъзнава нуждата от обединение на народите в българските земи и централизация на властта в държавата.