Разпространение на вариолата по света до края на деветнадесети век

От 1829г.

Произходът на вариолата е неизвестен. За съжаление повечето ранни исторически източници са ненадеждни. Едни от най-достоверните доказателства за съществуването и разпространението на вариолата може да бъдат открити в египетските гробници, и по-специално – по мумиите на хора, които са починали преди около 3000 години пр.Хр. Не е неразумно да се предположи, че заболяването вероятно се е разпространило от Египет (по суша или вода) към Индия, където едрата шарка се запазва като ендемична болест за около 2000 години, а вероятно и по-дълго.

През 1 век пр.н.е. вариолата бива пренесена в Китай от югозапад, заразявайки  местното население. Около шести век пр.Хр. едрата шарка се разпространява от Китай към Япония. На запад, опасното инфекциозно заболяване нахлува периодично в Европа, но не се установява трайно там, докато населението не започва да се увеличава, да се придвижва на нови територии и да става по-активно по време на кръстоносните походи.
С нарастването на числеността на народите на Индия, Китай и Европа, едрата шарка се утвърждава в градовете, поразявайки населените области като ендемично заболяване, което засяга предимно деца и се проявява чрез периодични епидемии, при които загиват до 30% от заразените. Влиянието на инфекциозното заболяване постоянно се увеличава. През 16-ти век вариолата се превръща във важна причина за заболеваемостта и смъртността в Европа, Югозападна Азия, Индия и Китай. Появата на болестта в Европа е от особено значение, защото Старият континент започва да бъде своеобразна отправна точка за разпространението на вариолата в различни части на света. Тя се превръща в зловещ съпровод на последователните вълни на европейската колонизация.

През 1507 година едрата шарка бива пренесена в карибския остров Еспаньола, а през 1520 година - в континенталната част на Северна и Южна Америка и Мексико. Последиците от това са катастрофални за американските индианци, а събитията се оказват важен фактор за завладяването на ацтеките и инките от испанците. Заселването по източното крайбрежие на Северна Америка започва около един век по-късно, но за съжаление то също е придружено от опустошителни епидемии от едра шарка сред американските индианци, а впоследствие и сред родените на новата земя деца на колонизаторите.

Вариолата в средата на 18 век е основно ендемично заболяване, разпространило се навсякъде по света, освен в Австралия и няколко малки острова. То бива въведено в Австралия през 1789 година, а през 1829 г. предизвиква огромно опустошение сред аборигените. За щастие и двете епидемии биват потушени бързо.
Широкото приложение на вариолизацията (ваксиниране чрез контакт на вариолни епителни клетки и тъкани с тъкани на здрав, но застрашен от заразяване човек, като целта е изграждане на активен имунитет) в няколко страни, най-вече във Великобритания и американските й колонии на север смекчава донякъде въздействието на едрата шарка сред богатите класи по време на втората половина на 18-ти век. За съжаление осезаемо намаляване на заболеваемостта се наблюдава едва след въвеждането на ваксинацията през 19-ти век. Подобрените ваксини и задължителната практика на реваксинация довеждат до значително намаляване на опустошенията от едра шарка в Европа и Северна Америка.

Точно преди края на 19-ти век започва да се наблюдава много по-лека форма на вариолата – variola minor. Заболяването е констатирано в американския щат Флорида и в Южна Африка. От Флорида заболяването се разпространява в останалите щати, след това в Канада, страните от Южна Америка и Великобритания. До средата на 20 век variola minor бушува в много части на Африка, съвместно с variola major, но в различни съотношения и честота.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата