Разпространение на едрата шарка в Новия свят

От 1492г.

Северна и Южна Америка за пръв път са колонизирани от имигранти от Азия, които са преминали Беринговия проток преди около 20 000 години. Преди Колумб да "открие" Новия континент през 1492 г., населението е разпръснато в Северна и Южна Америка. Преди две хиляди години коренните жители достигат до около 5 милиона.

Покрай източното крайбрежие на Северна Америка, Карибския басейн, южната част на Мексико, Централна Америка, Венецуела, Колумбия, северна и източна Бразилия живеят отделни племена, изхранващи се със земеделие. Те достигат до 5-6 милиона. Около 3 милиона ловци и събирачи са заселили земите на централната и западна част от Северна Америка, тропическите джунгли на Бразилия и запустялата земя на Южна Аржентина.

Жителите на тези огромни популации не са се сблъсквали никога с познатите за европейското население инфекциозни болести. Когато вариолата е пренесена в Мексико и Бразилия от испанските и португалските нашественици, и в Северна Америка от англичаните и французите, въздействието за коренното население е катастрофално. Милиони местни жители губят живота си в опустошителни вариолни епидемии.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата