Опиумният мак и употребата му в миналото

Опиумният мак е основната суровина, която дава началото на морфина, хероина и на други опиати. "Опитомяването" на растението е станало още в ранните години на човешката цивилизация. Смята се, че произхожда от регионите около Средиземно море или Азия. То се използвало под формата на лек, за развлечение, като упойващо вещество по време на хирургични и други болезнени процедури, както и като помощно средство при различни духовни практики.

Употребата на опиум била позната още в древните цивилизации, неговите производни морфин и хероин били прилагани като болкоуспокояващи много често още в края на 18 и началото на 19 в. Дори хероинът бил синтезиран първо с цел да се използва в медицината преди лекарите да разберат за силно пристрастяващото му и пагубно въздействие.

Съвременните медицински цели на P. somniferum включват болкоуспокояващо, успокоително и потискащо кашлицата действие. Потвърдено е чрез изследвания, че растението е източник на линолова киселина, за която се смята, че намалява риска от сърдечносъдови заболявания (Хайнрих M. 2013. „Ethnopharmacology and Drug Discovery”). Макът е известен предимно като източник на аналгетични алкалоиди като кодеин, тебаин и морфин. Съдържанието на алкалоидите е приблизително 10-20% от химичния състав на маковите семена.

Какво представлява опиумът и разпространението му в миналото

Опиумът се извлича от млечния сок на неузрелите глави на растението опиумен мак (Papaver somniferum). Едни от най-ранните доказателства за използване и отглеждане на мака идва от Месопотамия около 3400 г. пр.н.е. Шумерите, които населявали земите, намиращи се сега в съвременни Кувейт и Ирак, назовавали мака hul gil - "растението на радостта".

Опиумът бил добре познат както на древните гърци, така и на египтяните и персите. Омир го споменава в своята "Одисея" и говори за лечебните му качества, а по време на управлението на египетския фараон Тутанкамон (1333-1324 г. пр.н.е.) опиумът бил широко разпространен.

Арабските лечители (например ал-Рази) прилагали именно него по време на болезнени интервенции, те изключително много допринасят за развитието на фармакологията, анестезията и хирургията. В Багдад извлеченото от плода на мака се използвало както под формата на хапчета, така и като мехлем за третиране на различни болести, в това число и проказа.

Предполага се, че в Източна Азия и Китай се запознават с растението и неговите плодове през 6 или 7 в. сл.н.е. благодарение на търговията между средиземноморските народи и населяващите Централна Азия, Китай и Индия посредством Пътя на коприната. Дори и днес страни като Индия, Афганистан, Пакистан, Тайланд и Мианмар са едни от водещите производители на опиумен мак в света.

Заради опиума се водят две войни, провокирани от жаждата за повече печалба. През 1700 г. Британската империя отнема от Индия голям район, в който се отглежда мак, но вместо да прекрати производството на опиум, контрабандно го изпраща в Китай през Източноиндийската компания. Печалбата я влага в търговия с порцелан, коприна, чай и други луксозни китайски стоки, предназначени за Европа. Вследствие тези действия на Великобритания в Китай рязко се увеличава броят на хората, които се пристрастяват към опиума. Управляващата династия Цин забранява отглеждането и вноса на веществото в опит да ограничи неговото разпространение. В отговор Британската империя и други европейски държави предизвикват два въоръжени конфликта, като първият е в периода 1839-1842 г., а вторият 1856-1860 г. И в двете Опиумни войни Китай претърпява загуби, които й костват Хонконг и много други унизителни за азиатската страна поражения.

>>> Опиумът и неговата роля в британската история

Продуктите, извличани от мака, пускат своите пипала и в САЩ, където много китайци емигрират и започват да работят по железниците и златните находища в средата на 19 в. Така азиатците пренасят и наложилата се при тях традиция на пушене на опиум. Започват да сформират леговища, в които се продава, купува и пуши опиум. До 1870 г. значително нараства броят на американците, които се пристрастяват към веществото.

Опиумът и неговите производни

През 1803 г. за първи път е изолиран морфин от опиум. Това е дело на германския учен Фридрих Сертюрнер. Силното болкоуспокояващо е активната наркотична съставка в опиума и в чистата си форма е 10 пъти по-силен от него. По време на Гражданската война в САЩ морфинът се ползва масово за облекчаване на нечовешките болки и така близо 400 000 войници се оказват пристрастени. Морфинът е първоосновата, от която тръгват опиоидите, в това число и наркотичните болкоуспокояващи като фентанил, кодеин, метадон, хидроморфон, оксикодон, хидрокодон и др.

През втората половина на 19 в., за да се избегнат силните зависимости, учените започват да търсят по-малко пристрастяващо вещество. През 1874 г. английският химик Алдър Райт успява да рафинира хероин от морфинова основа. Идеята е хероинът да замести морфина и да бъде по-безопасно лекарство. В началото той наистина се прилага изключително само като лекарство, предписва се дори на деца, страдащи от кашлица и настинка. Заради повсеместните медицински предписвания на хероина в началото на 1900 г. в Западна Европа и САЩ рязко се увеличават пристрастените към веществото.

Легално и нелегално отглеждане на опиумен мак

Растението мак, от което се добива опиум, легално се отглежда в 6 държави за нуждите на световната фармацевтична индустрия. Това са Турция, Индия, Франция, Австралия, Унгария и Испания, като нашата съседка е с най-голям дял - за миналата година земята, засята с растението, се равнява на 54% от общата площ в световен мащаб. Законното отглеждане на опиумен мак се извършва под контрола на ООН.

Колкото до нелегалното култивиране, Афганистан вече не е на челна позиция по отглеждане и производство на наркотици от растението. Той е изместен от Мианмар, където засяването на мака нараства главоломно след свалянето на демократично избраното правителство от военните през 2021 г. След идването на власт на талибаните в Афганистан производството на опиум в страната драстично спада след наложената от тях забрана за отглеждане на мак.

Млечната течност, която се отделя при разрез на неузрелите макови главички, съхраняващи семената, още от древни времена се изстъргват и изсушават на въздух, за да може да се извлече опиум. Маковата глава първоначално се изрязва със специално направено за целта ножче. Това позволява на гъстата опиумна "дъвка" да се събере на повърхността. Полусухата материя се събира с извитите остриета и след това напълно се изсушава в дървени кутии на открито. Сухата опиумна смола се поставя в торби или се оформя на топки, готови за продажба.

Опиумът се обработва в нелегални тайни лаборатории, като от него се извлича морфина. Извлечената суровина се премества в други помещения, където се преработва до получаването на хероиновия прах. Той се разпределя или в насипно състояние, или е пресован като тухли в чували.

Наркотрафикантите рутинно маркират своите продукти с лого или символи, които служат за маркетингов инструмент, целящ да съхрани доверието у потребителите, както и да останат анонимни в случай, че дрогата се изземе от правоохранителните органи. Печати с пилета и камили се използвали от трафикантите на наркотици в Афганистан.

Всички опиати, в това число морфин, хероин и други наркотични болкоуспокояващи, водят до зависимост и принуждават потребителите им да приемат все по-големи дози, за да предотвратят симптомите на отнемане. Пристрастяването оказва пагубни последици върху употребяващите, техните близки и обществото като цяло.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината