Опиумът и неговата роля в британската история

От 1756г. до 1910г.

През 19-ти век търговията с опиум става много важна част от икономиката на Британската империя. Още с превземането на Калкута през 1756-та година английската Източноиндийска компания проявява голям интерес към упояващото вещество. По време на Викторианската епоха наркотикът става толкова популярен, че се ползва от всички класи на обществото за най-разнообразни цели.

Възникването на "опиумните дупки"

В началото на 19-ти век в Лондон открива врати първото заведение за пушене на опиум. Съдържателите на „опиумната дупка“ (така се наричат кафенетата, продаващи наркотика) са емигранти от китайски произход, които имат познати, занимаващи се с внос на пристрастяващото вещество. Техните клиенти са основно моряци от доковете, които са опитвали опиата в чужбина или в някоя от колониите. Скоро обаче опиумът става популярен сред бедняците в крайречните квартали.

Постепенно в английската столица се появяват много „опиумни дупки“, които стават емблематични локации благодарение на множеството романи, чието действие се развива в подобна обстановка. Френският вестник „Фигаро“ описва едно от заведенията за наркотични вещества като „окаян бордей, чийто таван е толкова нисък, че не можехме да ходим изправени. По земята бяха разпръснати матраци, на които лежаха китайци, местната сган от ниските класи на обществото, както и няколко войника, развили зависимост към опиата“.

Лауданумът - лекарството на британците

Освен като наркотик, опиумът се използва и за лекарство. Всъщност веществото се прокрадва в ежедневието на британците именно по този начин - като цяр с широко приложение. Името на лечебния продукт е лауданум.

През 19-ти век лауданумът става много популярен, тъй като е способен да облекчи симптомите на много болести и неразположения. Днес историците наричат лекарството „аспиринът на Викторианската епоха“. Лекарството може да се закупи срещу няколко пенса от всяка аптека, без да е налична каквато и да е медицинска рецепта.

Лауданумът е алкохолен екстракт, съдържащ 10% опиум. Лекарите препоръчват церителната течност на мъже, жени и дори на деца. Медиците смятат, че опиумната тинктура е подходящ лек за коремни болки, отпадналост, месечни неразположения при дамите, за облекчаване на болките при травми, при ревматизъм, срещу грип и дори за повдигане на тонуса.

Едно от най-популярните лекарства против кашлица по време на Викторианската епоха се състои от 2 лъжици оцет, 2 лъжици меласа и 60 капки лауданиум. Лекарите съветват своите пациенти да приемат по две лъжици дневно от получената смес. Смята се, че лекът няма странични ефекти и е подходящ за деца и възрастни.

Приемащите опиум като лекарство британци развиват физическа и психическа зависимост, която е придружена от гадене, отпадналост, депресия, затруднена реч, изтръпване на крайниците и диария. Лекарите смятат тези симптоми за последствия от неуспешно лечение и предписват на пациентите си още лауданиум. След първия прием на опиата абстиненцията намалява, което кара медиците да мислят, че терапията този път е успешна. Обикновено след няколко месеца зависимите хора се връщат в аптеката, за да закупят нова бутилка от опиумната тинктура.

Какво лекували с опиум 

Много известни личности от 19-ти век също развиват зависимост към опиум. Знае се, че емблематичният писател Чарлз Дикенс употребява големи количества от наркотика. Други представители на културния елит, страдащи от опиумна зависимост, са Елизабет Барет Броунинг, Самюъл Тейлър Колридж, Елизабет Гаскел и Джордж Елиът. Опиатът се употребява дори в кралския двор.

Опиумът става особено популярен сред дамите, тъй като някои лекарства, облекчаващи менструалните болки, съдържат пристрастяващото вещество. Наркотикът се предписва на жените от Британската империя срещу считаните тогава за „женски болежки“ психически разстройства, влияещи на настроението, депресия и дори срещу хронични припадъци.

Опиумът се смята за подходящ за третиране на болести и при децата. Най-разпространеното лекарство срещу колики по това време се приготвя от опиум, меласа и вода. За съжаление правилното дозиране е много трудно и стотици невръстни момчета и момичета загиват от свръхдоза от наркотика.

През 60-те години на 19-ти век наркотикът започва да губи популярност, тъй като все повече хора започват да осъзнават зависимостта си. През 1888-ма се появява движение, уповаващо се на християнските ценности, което се опитва да спре свободното разпространение на опиата. През годините организацията набира все повече популярност и през 1910 вносът на опиум е прекратен.

Причината веществото да се пласира толкова години из английските аптеки е, че пристрастяващото лекарство носи огромни печалби на търговците от Източноиндийската компания, които имат директно влияние върху кралския двор. Все пак накрая компанията е принудена да преустанови черната си търговия.