Стоматологични познания, допринасящи за историята на египетската медицина

От 12.12.-2800г. до -850г.

Тъй като в диетата на древните египтяни влизали много абразивни и агресивни материали, включени като нежелани добавки като пясък и малки каменни частици, попаднали при смилането на пшеницата и другите зърнени култури (основни храни за населението), зъбите на възрастните хора в Древен Египет често били в много лошо състояние.

Кариесът и разрушаването на емайла били сред основните причини за загуба на зъби в ранна възраст. Често те са и сред основните причини за ниската продължителност на живота. Мутноджмед, втората съпруга на фараон Хоремхеб и сестра на Нефертити, е загубила всичките си зъби, което вероятно е сред основните причини за нейната ранна смърт (на около 40 години).

Има данни за царския египетски музикант от Тива, известен с името Джедмаатеснах. Той е живял около 850 г. пр.н.е и е починал на около 35- годишна възраст. Археолозите, които го открили, били силно озадачени, защото той имал 13 абсцеса, придружени от кисти в устната кухина. Те вероятно са причината за неговата смърт.

От друга страна, при подходящи обстоятелства и ако не е имало фактори, които да причиняват износване на зъбите, обикновените хора от народа биха имали сравнително здрави зъби. Това е така, защото тяхната диета и начинът им на хранене включвал много малко количество захари (по това време не бил известен методът за рафиниране на захар).

В сравнение с хората, живели в Римската империя, при египтяните честотата на кариес била много по-голяма. Това се дължало на увеличеното потребление на подсладители. От друга страна, нивото на износването на зъбите сред римляните било по-малко и благодарение на по-качественото пресяване на зърнените култури.

Еберс папирус съхранява доста съвети, касаещи здравето на зъбите. Запазена е рецепта, включваща третиране на мястото, засегнато от кариес, със смес от стрит кимион, тамянова смола и плодове.

Кариесът бил рядкост по времето на прединастичният период в Египет. Това заболяване се разпространило доста сред представителите на висшата класа в Старото царство.

До края на фараонския период в Египет кариесът се превръща в заболяване, засягащо почти всички социални слоеве. Според древните причината за кариеса били червеи, разрушаващи структурата на зъба. Лечението включвало направата на пломби, в чиито състав влизали смола и хризокола, зеленикав минерал (съединение на медта).

Подутите венци се лекували с отвара от кимион, тамян и лук. Опиумът, чиято токсичност е широко известна, се прилагал срещу силната болка. Понякога лечението на зъбните проблеми включвало пробиване на дупки в челюстните кости, за да може да се отцедят абсцесите.

Екстракцията на зъби, която би могла да спаси живота на много пациенти, е рядкост, ако изобщо се практикувала. За повечето древни египетски жители нямало никакво облекчение за болките, причинени от кариес и други дентални проблеми. Единственото, на което можели да разчитат, било заложено в популярната максима в Анкшесхонг: "да няма зъб, чиито корени да останат на мястото си". Те просто можели да се надяват това време да дойде по-бързо.

Съществуват малко съхранени примера за наличието на напреднали стоматологични познания, допринасящи за историята на египетската медицина. Сред тях са останките на мумия на жена, имаща три добавъчни зъба (изработени като протеза), фиксирани със златна тел. За съжаление, се предполага, че процедурата е направена след смъртта.

Професията на стоматолога се появява в Египет в началото на третото хилядолетие.