Създаване на ваксината срещу дифтерия през 1924-та

От 1924г.

От откриването на причинителя на дифтерията през 1883г. до създаването на ефикасна ваксина срещу заболяването трябвало да минат близо 40 години. Човекът, който се заел с въпросната задача, бил френският ветеринар Гестон Рамон.

Роден в китното френско селище Белшом, Гестон се радвал на безгрижно детство, заобиколен от живописни гледки и много домашни животни. Може би точно този селски живот предопределил избора му на професионално поприще. Между фармацията и ветеринарната медицина французинът избрал второто.

От 1906г. до 1905г. младият мъж учил в "École nationale vétérinaire d'Alfort", където получил широки теоретически и практически познания. Именно в това учебно заведение младежът развил афинитет към лабораторните експерименти и наблюдения. Интересно е да се отбележи, че, освен ветеринарно образование, Рамон не завършил друга специалност. Това обаче не му попречило да изиграе значима роля в историята на ваксините.

Още щом напуснал ветеринарното училище, Гестон имал късмета да бъде представен на известния френски биолог и имунолог Пиер Пол Емил Ру – ученик и последовател на небезизвестния Луи Пастьор. Под влияние на Емил Ру, Рамон започнал работа в клон на института "Пастьор" в Гарш. Една от основните задачи на младия ветеринар била да имунизира коне и да приготвя антисеруми срещу някои от най-широко разпространените тогава болести, между които дифтерия, тетанус и гангрена.

През 1915-та, виждайки изразен талант и много възможности в своя опекун, Емил Ру накарал Рамон да открие подходящ антисептик, който, в условията на война, да позволява ефективното съхранение на гореспоменатите серуми (до този момент те често били замърсявани по една или друга причина и ставали негодни за употреба). Гастон Рамон "запретнал ръкави" и бързо намерил решението: формалин. Водният разтвор се оказал отличен избор за съхранение на животоспасяващите субстанции и през същата година ветеринарят се постарал напълно да усъвършенства техниките в употреба му.

През 1920г., с позволението на Емил Ру и Луис Мартен, Гестон Рамон отворил малка лаборатория, намираща се в непосредствена близост до института в Гарш. Имайки вече свое собствено място за експерименти, ветеринарят можел свободно да тества своите теории и предположения.

Именно в тази лаборатория французинът успял да създаде ефикасна ваксина срещу дифтерия. През 1924-та той достигнал до заключението, че, обезвреден с определено количество формалин и държан дълго време на температура от 37 градуса, дифтерийният токсин загубва отровните си свойства и престава да бъде опасност за човешкия организъм. Нещо повече, в тази си форма, той можел спокойно и безопасно да се използва за имунизация срещу дифтерия. Въпросният препарат бил наречен от своя създател анатоксин.

След поредица от допълнителни експерименти, имунизацията с дифтерийния анатоксин започнала масово да се прилага в медицинската практика на различни държави. Рамон обаче не спрял до тук, а, вдъхновен от успеха си, приложил идентични принципи и успял да създаде подходящ препарат и срещу тетанус.

Откритията на французина безспорно били революционни. Неговите ваксини, известни още и като токсоиди, спасили хиляди човешки животи и довели до голям скок в развитието на имунологията.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините