Създаване на ваксината срещу рубеола

От 1969г.

Преди откриването на противорубеолната ваксина заболяването съвсем не било безобидно и често причинявало фатални последици. Доказателство за неговата унищожителна сила бил фактът, че в миналото в много европейски страни били открити специални детски заведения за деца с различни увреждания, получени при вътреутробно заразяване на малчуганите с вируса на рубеола. Затова някак съвсем логично новината за създаване на ефикасен препарат за превенция срещу коварното състояние била посрещната с радост и въодушевление.

Всъщност, приносът за важното откритие се приписва на американския лекар Стенли Плоткин. В периода от 1960г. до 1991г. той бил част от научен екип, ангажиран с проучвания в областта на ваксините и раковите заболявания, в медицинския център "Wistar" във Филаделфия (САЩ). Използвайки вече съществуващите принципи и методология в разработването на животоспасяващите субстанции, през 1969г. Плоткин успял да създаде ефикасна жива ваксина срещу рубеола, който щам бил наречен RA27/3.

Малко по-късно американецът Морис Хилеман усъвършенствал въпросния препарт, а през 1971г. тази модифицирана версия влязла в състава на тривалентната ваксина срещу морбили, рубеола и паротит (MMR).

Ето така, следвайки съдбата на други заразни заболявания, рубеолата била "укротена" и много дечица получили шанса да се родят здрави.

Статията е част от историята на:

• История на рубеолата и откритие на ваксина срещу заболяването
• История на ваксините