Създаване на първата ваксина срещу петнист тиф.

от 23 март 2016г.

От 1930г.

В периода между двете Световни войни полският биолог и зоолог Рудолф Уейгъл се заел да създаде ефикасна ваксина срещу епидемичния петнист тиф. По това време болестта продължавала да отнема живота на много войници и практически представлявала по-голям риск от… самите военни действия.

През 1930-та Уейгъл и екипа му стартирали серия от експерименти и в крайна сметка разработили първия противотифен препарат. Ето как: ученият отгледал заразени въшки и след това ги стрил, докарвайки ги до състояние на паста. През следващите три години специалистът усъвършенствал техниката на приготвяне на ваксината, която процедура свел до четири основни стъпки.

Най-напред, в продължение на 12 дни той отглеждал въшки, които хранел с кръвта на здрави хора, позволявайки на насекомите да хапят доброволците в продължение на 30 до 45 минути. След това Уейгъл заразявал добре охранените въшки с бактерията Rickettsia prowazekii, причиняваща петнист тиф. През следващите пет дни ги оставял да пораснат още и отново ги "хранел" с кръвта на индивиди, които преди това били ваксинирани. Накрая извличал вътрешностите на въшките и ги стривал на паста, която, всъщност, била използвана за имунизиране.

В началото препаратът бил тестван на морски свинчета, а след 1933г. – на хора. Той се оказал изключително ефективен и успял да излекува немалко пациенти, както и самия учен, който по време на експериментите също се разболял.

През 1939-та откритието на Рудолф съвсем логично привлякло вниманието на нацистите, които го накарали да продължи своята дейност в току-що завзетия от тях полски град Лвов. Там бил създаден голям институт, в който ученият трябвало да произвежда ваксини за немските войници. Интересното е, че Уейгъл безстрашно наемал евреи на работа (естествено - без знанието на властите) и изпращал противотифни препарати в гетата в Лвов и във Варшава, които спасили живота на много хора.

Все пак, ваксината на поляка не била лесна и евтина за произвеждане, нито пък съвсем безопасна, затова до 1946-та нейното производство било отменено, а много скоро щели да бъдат създадени нови, по-икономически рентабилни и сигурни, препарати.

В крайна сметка усилията на учените щели да доведат до постигане на голямата цел: окончателното ликвидиране на коварната болест.

Статията е част от историята на: