Създаване на първата ваксина срещу хепатит тип B

От 1969г.

През 60-те години на 20-век вирусът, причиняващ хепатит B, най-накрая бил открит от американския лекар д-р Барух Самуел Блумберг. Ентусиазиран от своето безспорно постижение, медикът решил да продължи проучванията си, свързани с произхода на болестта. Той обаче имал нужда от сериозен помощник в мисията си и открил такъв в лицето на своя колега д-р Ървин Милман.   

"Може би най-важният фактор в успеха на екипа беше присъединяването на Ървинг Милман към лабораторията ни през юни 1967г.", написал Блумберг в биографията си, предназначена за Нобеловия комитет.

Милман бързо оправдал голямото доверие, което му гласували другите специалисти. Броени месеци след като се захванал за работа, той създал специален тест, чрез който кръвта на донорите се проверявала за това дали е заразена с вируса на хепатит B. В действителност много хора, без да знаят, били носители на вируса. Всъщност, преди да бъде въведен тестът, донорите на кръв били проверявани най-често с помощта на специални въпросници, оценяващи рисковото им поведение и нездравословни техни  характеристики (което, както се досещате, често не бил особено ефективен метод).

Когато в началото на 70-те години на 20-ти век кръвните банки в САЩ започнали масово да използват теста на Милман, случаите на инфекции, предавани чрез кръвопреливане, били понижени с 25%.

Следващата по-важна задача на американския екип обаче била създаването на ваксина срещу хепатит тип B. За целта Блумберг и Милман използвали необичаен аспект от структурата на вируса – малки, пръснати в кръвта на носителите му, частици, изградени от външния слой на инфекциозния агент. Въпросната обвивка, която днес е известна като повърхностен антиген на хепатит B, сама по себе си, няма потенциал да разболее индивида, но може да предизвика имунен отговор. Човекът, инжектиран с препарат, приготвен от нея, довежда до производството на антитела – белтъци във формата на буквата "Y", които се захващат за външната обвивка на вируса толкова здраво, че възпрепятстват неговото "закачане" за клетките на черния дроб и заразяването им.

Иначе казано, ваксината била създадена чрез изолиране на тези антигени от кръвта на болните, като важно било в нея да не присъства живият вирус. След като през 1969г. животоспасяващият препарат окончателно бил факт (и малко по-късно – лицензиран), медиците се изправили пред сериозно затруднение да предизвикат интереса на фармацевтичните компании в произвеждането му.

"Ваксините не са "атрактивен" продукт за фармацевтичните брандове, тъй като те често се използват веднъж или само няколко пъти. В същото време, в повечето случаи те не могат да генерират толкова доходи, колкото, например, би генерирал медикамент за лечение на някакво хронично заболяване, който ще се използва в продължение на години.", разочаровано споделил Блумберг в гореспоменатата си биография.

В крайна сметка обаче, специалистите успели да подпишат споразумение с популярната компания "Merck" и, за успокоение на много хора, препаратът влязъл в широка употреба.

В заключение, можем да кажем, че това със сигурност бил един от значимите моменти в безкрайно интересната история на ваксините.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините