Теории и факти, свързани със закона за паралелната изменчивост в биологията, 1 Част

От 1913г.

Генетиците са успели да стигнат до извода, че има признаци, които са забранени за един или друг вид. Така например още в миналото градинарите са получавали рози с най-невероятни цветове.

Независимо от това обаче никой не е виждал синя роза. Нормалният цвят на очите на винената мушица - дрозофилата, е червеникавокафяв, но генетиците получили мутантна линия с бели очи, с цвят цинобър, с ярко червени и кафяви очи. Но никой не е могъл да получи дрозофили със сини или със зелени очи, смятало се е дори за невъзможно.

Обратно, отдавна е забелязано, че ако определен признак се среща при една от видовете форми е много вероятно той да бъде открит и при близкородствен вид. Генът не може да бъде оприличен с билярдна топка, която случайно може да бъде обърната към вас, с която и да е точка от повърхността си. По-скоро това е монета, която пада "ези" или "тура", а в случаите на множествен алелизъм - зарче, падащо само на коя да е от 6-те си страни.

Тези случаи са били известни още на Дарвин: "... еднаквите признаци от време на време са се проявявали при някои разновидности или раси, водещи началото си от един и същ вид, и по-рядко - в потомството на отдалечените видове".

Принос на Н.Вавилов за установяване на паралелна изменчивост при видовете ...

В началото на XX в. систематиката на растенията (и животните) е претърпяла доста голямо развитие в сравнение с тази, която е дал Карл Линей, бащата на систематиката, през XVIII в. На него е бил известен един вид пшеница, един вид ръж и един вид ориз.

Линеевите видове - линеоните, оказвали съвсем нееднородни единици, търпящи безкрайно разделяне на стотици и хиляди наследствени форми. Дори дивите, неокултурени от човека видове търпяли разделяне. Пример за това е А. Жордан, който разделил обикновената градинска трева райграс на повече от 200 вида. Такива мини-видове за разлика от линеоните били наречени "жорданони".

Изходната точка на биологът Николай Вавилов бил полиморфизмът на укрупнените видове - линеоните. Отклонявайки се от нея, той отбелязал паралелизма на изменчивост при линеоните. Например пшениците се разпадали на три групи видове - с 42, 28 и 14 хромозоми. Във всяка от тези групи имало сходни форми и успоредно възникнали или унаследени от общия прародител: с осили или без осили; с бяло, червено или черно оцветяване на класа; зимни и пролетни. Такива редове Вавилов доказал и при ечемика и ръжта, овеса и просото, памука и пирея, краставиците, дините и тиквите.

Установено е, че паралелна изменчивост може да се наблюдава и в представителите на различните родове. Ако пшениците имат форми с опушени класове, такива би трябвало да има и при ръжта. И в действителност Вавилов ги намира отначало в Памир, а след това в Армения. Сходството на хомоложнпте форми от различни родове било толкова голямо, че понякога са ги мислили родови хибриди.

С течение на времето се доказало, че изменчивостта може бъде проследена между много отдалечени семейства и дори класове. Тези примери включвали най-общите черти на строеж. Така например албинизмът (възникването на безхлорофилни форми), гигантизмът и джуджешкият ръст, превръщането на корените в кореноплоди, сходните форми на плодовете и окраска на цветовете, възниквали в семейства, свързани едно с друго с необикновено далечно родство.

Вавилов е стигнал и до извода, че процесите на паралелната изменчивост могат да бъдат наблюдавани не само при висшите растения, но и при водорасли и гъби. Хомоложни редове на изменчивост са били доказани и при животните, например инфузориите и паразитните червеи, мекотелите и морските паяци - пантоподи, земноводни, костенурки, гущери, птици и бозайници.

Известният генетик Дж. Холдейн например проучил паралелизма при окраската на вълната при гризачи и хищници. Оказало се, че вероятно мишки, плъхове, зайци и морски свинчета са били с идентични гени за окраската, въпреки че голяма част от изследователите отделят зайците от гризачите, обособявайки ги в самостоятелен разред заякообразни, а морското свинче се оказва роднина на бодливеца, а не на плъха.

Продължава >>>