Начало История на медицината Хомо сапиенс като част от еволюцията на хората

Хомо сапиенс като част от еволюцията на хората

От 1758г.

Хомо сапиенс като част от еволюцията на хората - изображение

Видът, към който принадлежим ние и всички други човешки същества на планетата Земя се нарича Хомо сапиенс. През времето на драматично изменение на климата (преди 200 000 години) те са успели да еволюират в Африка. Подобно на другите ранни хора, които са живели в този момент, те се събирали на големи групи, за да ловуват. Това им поведение им помогнало да се справят с предизвикателствата, свързани с оцеляването в нестабилни условия на средата.

От анатомична гледна точка съвременните хора са уникални със своята грацилна скелетна структура. По-ранните хора били с доста по-масивен скелет. Съвременните хора имат доста голям мозък, чиито размер варирал според различните популации, както и при между мъжките и женските индивиди. Средният размер на мозъка е около 1300 кубически сантиметра. За вместването на това немалко количество еволюцията трябвало да реорганизира костите на черепа така, че да може най-важният орган на тялото ни да извършва пълноценно функциите си. За целта от поколение на поколение костите на черепа ставали по-грацилни, а челото станало почти вертикално. Човешкото лице също претърпяло доста промени – то станало по-малко, надочните дъги започнали да се изправят, челюстите не били така силни, а размерът на зъбите намалял.

Учените понякога използват термина "анатомично модерни Хомо сапиенс", за да нарекат представителите на собствения ни вид, които са живели по време на праисторическите времена. Вкаменелости и ДНК потвърждават, че хората са част от над 200-та вида, принадлежащи към разред примати. В рамките на тази по-голяма група, хората се вместват в рамките на големия разред Висши примати. Въпреки, че ние не сме еволюирали от някоя от маймуните, които живеят днес, ние споделяме общи характеристики с шимпанзета, горилите, орангутаните и други маймуни. Ние най-вероятно сме еволюирали от Хомо Хайделбергенсис. Между нас и неандерталците съществуват общи прародители. Неандерталците най-вероятно са нашите най-близки сродници.

За разлика другите човешки видове, от Хомо сапиенс не са съхранени много останки. С други думи, до сега не е открит индивид, който изследователите да разпознаят като образец на Хомо сапиенс. Въпреки че Линей пръв описва нашия вид през 1758, по това време не е било обичайно да се определя с точност видовата принадлежност на откритите останки. Говори се, че през 1994 г. палеонтологът Робърт Бакър официално обявил черепа на Едуард Пиене Коуп за "лектотип" (образец, служещ за като пример) на Хомо сапиенс. Когато Коуп (самият той също е палеонтолог) починал през 1897 г., той завещал останките си в полза на науката. Съхраняват се в Университета на Пенсилвания.

Съществуват две ключови находки на кости, които вероятно са били на Хомо сапиенс. Първата от тях е направена през 1939  в израелските пещери Куафзех и Ес Скул. Последната е разположена на склона на планината Кармил. Намерените в Ес Скул останки, заедно с тези от пещерите Уади ел-Мугхара и Мугхарет ел-Зутийех са класифицирани през 1939 година от Артър Кийт и Теодор Маккоун. Втората ключова находка е направена във френската пещерна област Кро-маньон през 1868 г. Праисторическите представители на Хомо сапиенс не само създавали и използвали каменни сечива, те дори се специализирали в направата на редица по-фини и сложни специализирани инструменти. Сред тези предмети са рибарски кукички, харпуни, лъкове и стрели, копия, огнехвъргачки и шевни игли.

В продължение на милиони години всички хора, без значение дали са ранни, или модерни, трябвало да умеят да намират храна. Те прекарвали голяма част от времето си в събирането на растения и ловуване. Преди 164 000 години предците на съвременните хора са събирали и приготвяли миди и морски мекотели, а преди 90 000 години започнали да правят инструменти за риболов. След това, в рамките на последните 12 хиляди години Хомо сапиенс съумели да направят огромния преход към производството на храни и промяната на заобикалящата ги среда. Те станали способни да контролират растежа и размножаването при някои растения и животни. Това откритие довело до отглеждането и пастирството на животни, а тези дейности трансформирали природните пейзажи, първо на местно ниво, а след това и в световен мащаб. Хората започнали да влагат повече време в производството на храни, установявайки се трайно в определена област. Благодарение на по-достъпната храна, човешката популация започнала да се увеличава значително.

Еволюирайки, съвременните хора развили уникалната комбинация от физически и поведенчески характеристики.  Много от другите ранни човешки видове също са ги притежавали, но не в същата степен. Комплексно устроеният мозък на съвременните хора им позволил да си взаимодействат едни с други и със заобикалящата ги среда по нови и различни начини. Тъй като околната среда ставала все по-непредсказуем, по-голямото количество мозък помогнало на нашите предци оцелеят. Те изработвали специализирани инструменти, използвали ги, за да правят други сечива, диетата им включвала разнообразни животински и растителни храни, те контролирали огъня, живеели в удобни убежища, свидетелстващи за социалната ориентираност на Хомо сапиенс. Еволюцията на съзнанието на нашите предшественици довело да появата на  изкуство, музика, накити, ритуали и сложен символичен свят.

Съвременните хора се разпространили във всеки континент и значително увеличили числеността си. Те променили света по начини, които ги подпомогнали в оцеляването им. Въпреки това тези трансформация довели и до неочаквани последици както за другите видове, така и за нашия.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. http://humanorigins.si.edu/evidence/human-fossils/species/homo-sapiens

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаЛюбопитноЛайфстайлСнимкиРецептиНовиниАнкетиЗдравни съветиСоциални грижиЛичностиОрганизацииХранене при...Клинични пътекиНормативни актовеСпортЛечения