Трудове на Сиденхайм от времето на Голямата лондонска чума

От 6.3.1665г. до 29.12.1686г.

Тъй като епидемичните заболявания – чума, холера, тиф и вариола – върлуват в Лондон, Сиденхайм разполага с трагичен, но богат материал за задълбочаване на схващанията си за острите заболявания, които той събира в произведенията си "Лекарски наблюдения" и "Лекарски метод на лечение". Тогава той е на 41 години и е  на върха на славата си. От Възраждането насам не е било наблюдавано толкова ужасно разрастване на епидемиите, които при всяко избухване, без да може да им се противодейства, ефикасно унищожават десетки хиляди хора в най-гъсто населените градове.

Обществената хигиена не е напреднала; само италианците опитват някои средства за защита , повече или по-малко безобидни, специално в местата , където има съсредоточаване на войски, и в градовете с гъсто население, където разпространяването на епидемиите е по-бързо.

Тази потискаща безпомощност пред заплахата може да се разбере от съветите, които се разпространяват във връзка с чумата: да се избяга колкото се може по-скоро и по-далеч от огнището на епидемията, и да се забави във времето завръщането. За защита на лекарите от зараза Шарл дьо Лорм предлага странен костюм, с който да се защитят лекари от времето на чумната пандемия. Той обаче прилича повече на карнавален, плашещ единствено болестта – широка дреха, дълга до глезените, и маска като клюн на птица.

През 1665 година чумата, която на Острова наричат Голямата лондонска чума, достига застрашителни размери. Сиденхайм, уплашен като цялото население, се поколебава между дълга си на лекар и натрапчивата мисъл, че може да бъде заразен. Накрая ужасът надделява и като потиска угризенията на съвестта и личните си страдания с аргумента, че далеч от Лондон на някое спокойно място ще му бъде по-удобно да редактира клиничните си бележки, той се отделя със семейството си от столицата – решение, което някои приемат като бягство и строго го осъждат.

Ако този факт свидетелства за грешния ход на един велик медик и служи като обосновка за гнева на завистниците и враждебността на онези, които не му прощават непостоянството на характера. От друга страна скромността и честността в отношенията му с хората, дори становището му спрямо противниците, му осигуряват силната привързаност и преданост на болните. От друга страна, голяма част от научните му открития е запазена в кореспонденцията му с приятели и е доказателство за честен характер, за голяма култура и широта на интелектуалните интереси.

Кореспондира най-редовно с Уилям Кол от Уорчестър, който му иска съвети относно вариолата; с Робърт Грейди, професор по медицина в Кеймбридж, за когото съставя допълнителен справочник върху епидемичните заболявания до 1679 година и с Хенри Пеймън, също професор в Кеймбридж, с когото обменя идеи върху венерическите болести.

Последни години от живота на Томас Сиденхайм

През 1686 година Томас Сиденхайм е прикован от непрестанни пристъпи на подагра. Лишен е от възможността да практикува медицинската професия. Дотогава неговото влияние вече е обхваща цяла Европа. Това представлява решителен и полезен завой в медицината.

Говори се, че Бурхав от Лайден, един от най-големите клиницисти в историята, известен със своята откровеност и любезност – характер, противоположен на този на Сиденхаймовия, се чувствал толкова задължен за наследството на английския медик, че изтъквал винаги този факт, когато името му било произнасяно в негово присъствие.

Инвалидността и принудителното безделие толкова много огорчават Сиденхайм, че той се затваря в личното си страдание. Към мъчението на подаграта се прибавя и ужасната болка от камък в бъбрека, от което умира същата година. Погребван го в катедралата "Сейнт Джеймс" в Пикадили, разрушена от германските бомбардировки през 1941.

Но ако бомбите са можели да разрушат една гробница, която Кралската лекарска колегия нарежда да построят през 1810 година, те не съумяват да разрушат приносът му за развитието на медицината. И наистина Сиденхайм, който наред с други учени създават методи за практиката, вместо да предлагат теории, оставащи само на думи, продължава да живее в спомена на хората.

Статията е част от историята на:

• История на Томас Сиденхайм