Лекарите и защитният им костюм от времето на чумните епидемии

От 1619г.

Преди векове чумата е навлизала в живота на хората по най-брутален и жесток начин. Тя била най-страшната болест, която имала способността да заличи милиони хора, разпространявайки се по целия свят в неконтролируеми пандемии. Поразявала жертвите си с болезнено подути лимфни възли, почерняла кожа и още много ужасни симптоми.

По време на тези кризисни ситуации изпъквали фигурите на хората, които имали грижата да облекчават страданията на заразените. Лекарите, които станали емблематични със своя костюм и външен вид - типично за духа на времето - се превърнали в символ на смъртта, мистериозни фигури, олицетворяващи ужасите, причинени от чумата.

Смелчаците, които се осмелиха да обикалят сред чумавите

В историята се открояват три големи пандемии от чума, които нанасят невъобразими щети преди да бъде установено как се заражда болестта. Първата е около 561 г. сл. Хр., наречена Юстиниановата чума, при която близо 10 000 души умирали на ден. Втората е Черната смърт, заличила една трета от жителите на Европа между 1334 и 1372 г., продължавайки периодично да се завръща до 1879 г. Третата пандемия се разгаря в Азия между 1894 и 1959 г.

Периодите, през които болестта върлувала, изкарвали и най-доброто, и най-лошото у хората. В средните векове било тежко и страшно, ситуация, в която дори семействата се разделяли - страхът от заразяване карал синове и дъщери да изоставят майки и бащи, родители децата си, братя сестрите си. Много утвърдени лекари напуснали домовете и пациентите си. При това положение се наложила практиката наети от правителството или от самите градски управи хора да поемат грижата за заболелите от чума. Понякога това били лекари с опит, често и такива с не толкова натрупан медицински стаж, някои дори без специално образование, но единствените, които били съгласни да се заемат с работата.

В договора, който сключвали със съответната управа, чумните лекари получавали като задължение да лекуват само пациенти, заразени от болестта, дори най-бедните болни, които не можели да си платят. На тях им се плащало още да ходят в най-засегнатите от Черната смърт квартали, да регистрират колко са инфектираните и колко са починалите, трябвало да правят аутопсии и да описват на база опита си какво е ефективно при чумата по отношение на превенция и лечение, да свидетелстват при изготвянето на завещания.

Представите защо възниква заболяването и по какъв начин се разпространява се изменят в продължение на векове, както и методите, които се използват за нейното излекуване. Хората, заели се да обгрижват чумавите, са обучени лекари, хирурзи, акушерки, бръснари, аптекари, свещеници и билкари. Те нямали представа за съществуването на микробите, които били открити векове по-късно, работили са много преди появата на антибиотиците. Лекарите, посещаващи болните от чума, се опитвали да разберат защо се появява болестта и как да я победят на база на своите тогавашни разбирания за медицината. В Европа и Близкия изток най-популярна била тезата за четирите телесни течности (хумори) - храчки, жълта и черна жлъчка и кръв. Тя била наследена още от Хипократ, по-късно от Гален, а арабски и латински лекари през Средновековието допълнително я доразвили и затвърдили. Обяснявали си Черната смърт като морска треска, разбъркваща хуморите и причиняваща ужасяващи бубони, изпълнени с гной и кръв. Тези подути лимфни възли се появявали по шията, слабините и подмишниците, което било допълнително доказателство за лекарите, че тялото изхвърля влага от най-близките органи като сърце, черен дроб и мозък.

Начинът на лекуване на наетите от градските управи хора бил стремеж да балансират хуморите чрез промяна на храненето, препоръчване на лекарства, които провокират необходимо повръщане и често уриниране, както и кръвопускане от време на време, спукване на подутите бубони. Тази терапия целяла изхвърлянето на "увредените" течности от тялото и блокирането на черната жлъчка, позната като меланхолия, да завладее организма, защото тя била смятана за най-опасната.

Лекарите, обгрижващи заразените, предлагали и друг начин за предпазване от чумата. Те съветвали хората да носят със себе си пелин, теменужки, оцет или амбра, за да прогонят болестта и зловонията (миазмата), които я съпътстват. Също така пречиствали въздуха с тамян, смола, препоръчвали изстрелването на гюлета от оръдия, като целта била разпръскването на барутен дим да прочисти въздуха от Черната смърт.

Прословутият костюм на чумните лекари, превърнал се в символ на смъртта

Единствените, които се осмелявали да доближат заразени и болни от чума, били хора, изпълняващи ролята на лекари, облечени със специални костюми. Те предизвиквали ужас, надежда, страх, безсилие пред лицето на болестта в този си вид. Прословутото им облекло представлявало покрито с восък дълго палто (за да не полепва по него заразата), гамаши, свързани с ботуши, шапка, ръкавици и специфична маска със стъклени очила за защита на очите. Облеченият по този начин лекар носел със себе си и дълга пръчка, с която отмятал дрехите на болните, за да ги прегледа или си служел с нея, за да отблъсква прекалено настоятелните.

Костюмът за първи път се появява през 17 в., което е много по-късно от първите сериозни чумни пандемии през 6 и 14 в. например. Смята се, че негов изобретател е придворният френски лекар Шарл де Лорм, обслужващ много кралски особи. Той изработва костюма изцяло от кожа през 1619 г. в Париж по време на чумна епидемия. Появата на това защитно облекло предполага факта, че лекарите тогава се опасявали да не се заразят от самите пациенти, а не от въздуха.

Благодарение на гравюри от 1656 г. става известно как са се предпазвали лекарите по време на чумните епидемии. Едната е на Герхарт Алтценбах, а другата е на Паулус Фюрст със сатиричен нюанс. На нея той изобразил лекар, облечен в костюма, който взима парите на умиращите и мъртвите.

Особено интересна е маската, която покривала цялото лице на носещия я и е снабдена с дълъг 15-сантиметров клюн. Задачата му била да предпазва човека, който обикаля сред заразните. Кухината му отвътре била запълвана с билки - лавандула, розмарин, мента, смирна, гъби, напоени с оцет или камфор и много други ароматни растения. Разбира се днес знаем, че тази комбинация няма как да защити от опасния чумен вирус, но коженият костюм вършел дотам работа, че пазел от инфекциозните телесни течности, респираторните невидими капчици и от ухапванията на бълхите, които всъщност пренасяли болестта върху плъховете.

>>> Историята на розмарина - от стимулатор на паметта до лек срещу чумата

Отношението към костюма и лекарите, които го носят, провокира появата на нов персонаж в театъра и на емблематичните карнавали във Венеция. Облеклото става лесно разпознаваемо, символ на смъртта и болестите, превръща се в обект на зловещи шеги и карикатури. Чумният лекар става неизменна част от италианската комедия дел' арте.

Известни средновековни лекари, церили заболели от чума

Един от медиците, оказвал помощ на своите пациенти, е Нострадамус. Той се интересувал от различните превантивни мерки, които можели да бъдат предприети срещу чумата. Част от тях били свързани с премахването на заразените трупове, за да можело да се осигури чист въздух и вода за пиене. Той отхвърлял практикуването на кръвопускане на заразените пациенти.

В италианския град Павия през 1479 година практикувал Джовани де Вентура. Ирландският лекар Найл Оглакейн (1563 -1653) спечелил дълбоко уважение в Испания, Франция и Италия за смелостта си, проявена при лечението на многобройните жертви на чумата. Парцелз също е бил сред лекарите с големи заслуги за лечението на пациенти, заразени от чума.

Въпреки че методите на лечение и облеклото на хората, обслужващи болните от чума, са доста спорни и неефективни, те са останали в историята и нерядко днес си ги припомняме, къде на шега, къде малко сериозно. Особено, когато попаднем в ситуация като COVID-19.

Статията е част от историята на:

• История на чумата