Начало История на медицината Лекари от времето на чумната пандемия

Лекари от времето на чумната пандемия

От 03.1619г.

Лекари от времето на чумната пандемия - изображение

Първата епидемия от бубонна чума датира от средата 500 година. Известна е като Юстиниановата чума. По това време общността на медиците е била доста ценена от обществото. Лекуващите лекари от времето на чумната пандемия са ангажирани да изпълняват и задълженията на държавни служители през 14 век, когато е върлувало това заболяване. Тяхна основно задължение, освен полагането на грижи за заболелите от чума било и записването на жертвите на болестта в публичните регистри.

В някои европейски градове като Флоренция и Перуджа лекарите дори получавали привилегията да извършват аутопсии на починали хора, за да определят причината за смъртта и ролята на заболяването в нея. Преди това аутопсиите са били абсолютно забранени в Европа. Медиците започнали да се превръщат и в завещатели, или поне в свидетели на много завещания, направени по време на пандемията от чума. Те давали съвети на пациентите си относно поведението им преди смъртта. По този начин се започнало постепенното зараждане на морално-етичния характер на отношенията между лекар и пациент.

Облекло на лекарите

То се е състояло от специално изработен защитен костюм,  изработен първоначално от Шарл де Лорме през 1619 година. За пръв път подобни защитни обекла били използвани в Париж, но впоследствие те се разпространили в цяла Европа.
Костюмът се състоял от маска със стъклени отвори за очите и извита предна част, имаща форма на клюн на птица. Чрез тънки връзки маската се фиксирала пред носа на лекаря. В предната й част имало дупки, изпълняващи ролята на респиратор, защото в тях имало слама, напоена с ароматни субстанции. Използвали са се амбра, балсам от мента, камфор, карамфил, лауданум, смирна, венчелистчета от рози. Това облекло се смятало за защитен метод срещу "отровната миазма", циркулираща във въздуха. Тази теория впоследствие бива опровергана от появата на микробната теория. Лекарите разполагали с тръстикови показалки, чрез които измервали пулса на пациентите и ги преглеждалиш, без да се докосват до тях.

Останалата част от облеклото се състояла от палто, изработено от тежка материя. То било покрито с восък, като по този начин се обхващал плътно врата. Палтото достигало до глезените. Повечето от тях имали качулки, над които медиците слагали шапки и ръкавици от мароканска кожа (също напоени с восък).

Медиците, лекували заболелите от чума чрез кръвопускане и други средства за защита. Подутините вследствие на бубонната чума се лекували с жаби. Медиците нямали право да си общуват със здравите, поради естеството на тяхната дейност и възможността за разпространение на заболяването. Те живеели под карантина, заедно със своите пациенти.

Известни средновековни лекари, лекували заболели от чума

Един от медиците, оказвал помощ на своите пациенти е Нострадамус. Той се интересувал от различните превантивни мерки, които можели да бъдат предприети срещу чумата. Част от тях били свързани с премахването на заразените трупове, за да можело да се осигури чист въздух и вода за пиене. Той отхвърлял практикуването на кръвопускане на заразените пациенти.

В италианския град Павия през 1479 година практикувал  Джовани де Вентура. Ирландският лекар Найл Оглакейн (1563 -1653) спечелил дълбоко уважение в Испания, Франция и Италия за смелостта му, проявена при лечението на многобройните жертви на чумата. Парцелз също е бил сред лекарите с големи заслуги за лечението на пациенти, заразени от чума.

Статията е част от историята на:

4.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиНаправления в медицинатаЛеченияМедицински изследванияЛюбопитноНормативни актовеНовиниАлтернативна медицинаЗдравни съветиКлинични пътекиБотаникаОрганизацииСпециалистиЛайфстайлПсихологияДиетиХранене при...СнимкиТестовеСоциални грижиИнтервютаАнкетиЗаведенияГеография