Уилям Бейли и радиоактивната му лечебна практика

От 1918г.

Уилям Бейли безспорно е сред известните шарлатани в медицината. И макар че трудно може да бъде открита негова снимка в онлайн пространството, името му със сигурност е заслужило своето "почетно" място в историята на лечителите-измамници.

Бейли бил роден в Бостън през 1884г., а малко след раждането баща му починал, оставяйки майка му да се грижи за деветте си деца сама. Въпреки голямата бедност, в която живеели, младият Уилям някакси успял да влезе в Харвардския университет. Изглежда, че момчето наистина имало желание да учи и да се развива, а и – немалко потенциал. За негово голямо разочарование обаче, след третия семестър студентът трябвало да напусне заради невъзможност да си плаща таксите. По-нататък в житейския си път Бейли щял упорито да поддържа тезата си, че в действителност е завършил престижния университет, което, разбира се, се оказало лъжа. Нещо повече, той стигнал още по-далече в измислицата си, защото настоявал, че е изкарал и докторантура в университета във Виена.

Макар и израснал в нищета и лишения (а може би точно поради тази причина), Бейли направил всичко възможно да поправи несправедливостта от детството си. Той бил хитър, находчив и много постоянен в преследването на целите си. След като в началото на 20-ти век опитал късмета си в не особено легален бизнес с коли (който му коствал 30 дни престой в затвор), Уилям решил да промени коренно стратегията си и да насочи усилията си в друго, по-плодородно, поле за изява.

Така, през 1918-та година мъжът станал абсолютен привърженик на циркулиращите все повече в публичното пространство теории за алтернативно лечение с безопасни нива на радиация. Бейли отговорно заявил, че ако соли на радий (в точно изчислени от него пропорции) бъдат разтворен към вода, този "коктейл" можел да излекува голям набор от състояния – от ментални заболявания и главоболие до диабет, анемия, запек и астма. "Фалшивият" лекар бързо успял да създаде подобна напитка и да я патентова. Той я кръстил с високопарното наименование "Radithor" и тя често била рекламирана като "Лек за живите мъртви".

Американският индустриалец Ебен Байърс бил един от най-големите "фенове" на напитката. Байърс бил бивш шампион по голф за аматьори и когато решил да започне да я приема, имал нужда от нещо, което да поддържа тонуса и, като цяло – здравето му, в добра форма. Ебен изпивал впечатляващото количество от три бутилки на ден, като сам твърдял, че (поне в началото) "еликсирът" го зареждал с много енергия. Бизнесменът се постарал да сподели радиоактивната вода с всички свои приятели (не бил егоист, разбира се), раздавал на колеги и на… приятелката си. Малко по-късно обаче нещата излезли от контрол – зъбите му започнали да окапват един по един. А през 1932г., освен цялата си челюст, Ебен Байърс загубил и живота си.

По същото време Уилям Бейли управлявал цели три компании, които произвеждали за масова употреба, освен "Radithor", и много други радиоактивни "лекове" и приспособления. Едно от тях, например, много приличало на табакера и също било своеобразен източник на "лечебна" радиация. То се поставяло на определени места по тялото и, според създателя му, повлиявало благоприятно цялостното функциониране на ендокринната система. Изобретението струвало "скромните" 150 долара и съществуват данни, че в определен период от предлагането му на пазара в САЩ цената му скочила на… 1000 долара.

Въпреки че Американската комисия за защита на потребителите многократно разследвала дейността на "доктора", той успял да се измъкне от наказателна отговорност. Така или иначе, до 40-те години на 20-ти век "радиоактивният" му бизнес започнал постепенно да запада. Но генерираните до този момент печалби били повече от достатъчни за обезпечаване на една спокойна и щастлива старост. Дали можем да го наречем възмездие или не, Бейли починал на 64 години след тежко боледуване от рак.