Употреба на прополиса в Европа от 1597 до 1928 година

От 1597г.

Арабите познавали лечебното действие на прополиса. Един от най-известните арабски медици – Авицена, пише в своите трудове за два различни вида восък: жълтеникав и черен восък, като последният най-вероятно е именно прополисът. Той казва: "Силната му миризма кара хората да кихат..." и "Има свойството да елиминира шиповете" на гръбнака. Пчелният клей, също така: "Почиства и просмуква в себе си нечистотиите от замърсените рани". Голяма част от писанията на медика са заимствани от европейската медицинска практика.

В Европа, пчелният клей се споменава в литературата, изследваща свойствата на растенията.  Лечителите, живели в различни векове, също са направили немалко оценки на лечебното действие на проролиса и другите пчелни продукти. В известната книга на Джон Джерард от 1597 година, която се казва "История на растенията" и се счита за класическа, е писано за: "Смолиста, лепкава субстанция, извлечена от пъпките на тополи", която се използва за лечебни мехлеми.

Известната "Книга на Никълъс Кулпепър за билките" от 1653 посочва, че: "Субстанцията прополис е необикновено ефективна за "отнемането" повишената температура и възпаленията в много части на тялото и понижава температурата при възпалените рани".

Книгата на Грийн от 1824 година, носеща заглавието "Universal Herbal" описва растението "Populus nigra" (черна върба). Книгата твърди, че: "Младите листа са отлична съставка за направата на компреси за твърдите и болезнени отоци. Пъпките както на черната, така и на бялата топола ухаят изключително приятно през пролетта, а като се стиснат между пръстите, се усеща сладникавият аромат на смолистите вещества, напомнящи мириса на стираксова смола. Тинктура от тези пъпки се прилага за вътрешни язви и екскориации, твърди се, че може да излекува някои изменения на червата".

Въпреки че основната употреба на прополиса е медицинска, ароматното вещество се е използвало и като ценна съставка в лака за цигулки. Известни майстори като Страдивариус и Амати са приготвяли сами лака за своите произвдения на изкуството, като в него са влагали различно количество прополис.

В началото на 20-ти век особено популярна е била хипотезата, че пчелният клей е страничен продукт, който се отделя при разграждането пчелния прашец. През 1928 г. благодарение на задълбочени проучвания немският учен Рьош е потвърдил хипотезата на Плиний Стари, че прополисът произхожда от цветните и листните пъпки на растенията. Руският изследовател изследовател Поправко категорично
доказва и потвърждана тази теория. Той е извълршил сравнение на състава на смолите в пъпките и пчелния клей.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука