Абу Бакр Мухаммад ал-Рази - бащата на персийската медицина

От 865г. до 925г.

Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази е персийски медик, живял през втората половина на 9-ти и началото на 10-ти век. Роден е в град Рей, намиращ се на склоновете на планината Алборз. Тъй като родното му място е разположено в средата на Пътя на коприната, жителите му имали достъп до знания, принесени както от Източна Азия, така и от Европа. Запленен от изкуството на медицината, което може да спасява животи, младият ал-Рази се премества в Багдад, където изучава теориите на Гален и Хипократ за устройството на човека, както и традиционни арабски методи за лечение. Той първи използва хуморната теория на Гален за диагностициране на болести, както и въвежда понятието „лекарска етика“. Постиженията на персиеца са както в медицината, така и в алхимията, фармакологията и философията.

Първата голяма заслуга на ал-Рази е откриването на хуморния метод за диагностика. Той се състои в правилно определяне на заболяването на базата на симптомите на болния, като различните проявления на болестта се обясняват с „ферментация на тялото“.

За появата на дребната шарка той обяснява, че е предизвикана от кипване на кръвта, която се изпарява и кондензира по кожата. Така утаилите се в дермата капки, образуват обрив, който покрива цялото тяло на пациента. За симптомите на болестта той пише следното:

„Дребната шарка е предшествана от висока температура, болки в гърба, неспокоен сън и сърбеж в носа. След това започват да се появяват обриви по тялото, съпътствани с обилно потене по лицето. Друг симптом е зачервяването на бузите на заболелия. При едра шарка пациентът изпитва умора и безпокойство в цялото тяло, което води до непрекъснато прозяване и опити за разтягане. Появява се и болка в гърлото, гласът на болния спада. Ако видите човек с такива симптоми, най-добре стойте далеч от него, тъй като разстоянието е това, което спира една зараза да се превърне в епидемия“

През 1911 списание „Британика“ определя методите за диагностициране на ал-Рази като най-точните в цялата епоха на Средновековието. Освен това персийският медик е първият, който открива, че едрата шарка е различно заболяване от дребната чарка и съветва колегите си да третират двете болести с подходящи средства.

Други негови изследвания, подобрили тогавашните начини за лечение, са опитите му с болни от менингит. Лекарят се грижи за няколко повалени от болестта пациенти едновременно, като използва еднакви медикаменти при всички. На половината от настанените в болницата на ал-Рази е прилагано кръвопускане. При другата половина този метод не се използва. Целта на новатора е да разбере доколко този сравнително остарял метод помага в случаи на вътрешна инфекция. Персиецът заключва, че тази практика не оказва ефект върху пациента.

Друг негов принос към медицината е създаването на нови лекарства. Както споменахме по-горе, роденият в Рей учен, е запознат и с изкуството на алхимията. Той създава живачен гел, използван от поколения фармацевти за всевъзможни цели. Друга част от наследството на ал-Рази са множеството епруветки и колби за извличане на екстракти и за получаване на химични съединения, част от които се използват и до днес.

Във философията персиецът оставя отпечатък, написвайки поредица от есета, оспорващи методите на Гален. Римският хирург в продължение на стотици години е смятан за най-голямото светило на медицината. Разбира се, багдадският алхимик не отрича постиженията на западния си колега, но критикува идеите му за тялото, което се задвижва от няколко течности.

Според него Гален не подхожда правилно към четирите хумора - кръв, лимфа, черен жлъчен сок и жълт жлъчен сок - за които се вярва, че изграждат човешкото тяло. Той обяснява в трудовете си, че ако човек изпие гореща билкова отвара, самото питие действа на тялото, а не неговата реакция с някой от хуморите. Това твърдение е „първият сериозен удар“ по гръко-римската теория за здравето.

Другият известен философски труд на ал-Рази е създаването на медицинска етика. Персиецът въвежда този термин, за да обоснове ясната разлика между истинските лекари и шарлатаните. Той обяснява, че един уважаващ себе си медик не бива да продава церове на болните, ако не е сигурен в тяхното положително действие. Алхимикът призовава своите колеги да разделят заболяванията на лечими и нелечими, а не да залъгват пострадалите с фалшиви обещания за скорошно оздравяване.

От друга страна той критикува частта от народа, която хвърля вината върху лекарите във всички случаи, в които пациентът загива. Според него е несправедливо да се твърди, че човек, болен от тежка форма на рак или проказа, умира заради некадърните действия на грижещия се за него медик. Последното съчинение на персиеца, отнасящо се към медицинската етика, обяснява колко трудна е работата на онези лечители, които обслужват принцове, благородници и жени, защото те са известни със своето твърдоглавие и никога не спазват съветите, които им се дават.

Абу Бакр Мухаммад ал-Рази остава в историята не само като брилянтен хирург, но и като новатор, който изважда здравната наука от вековния й застой. Благодарение на неговите постижения се появяват великите хирурзи от Aрабския халифат през 12-ти и 13-ти век.

По статията работи: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на ал-Рази